a

Денят на народните будители – общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Първи ноември е празник и на всички ученици, учители, студенти, университетски преподаватели, книжовници, читалищни работници, учени и журналисти.

Празникът за първи път се празнува по инициатива на група учители през далечната 1909 година в Пловдив. Денят на народните будители бързо набира популярност в цялата страна и през 1922 тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет, празника да стане официален. През 1945-та е забранен с идването на комунистическата власт в България. От 1991 година България отново отбелязва празника.

България се покланя пред онези заслужили българи, които със слово и дела през вековете опазиха българската духовност, език и култура и завещаха на бъдещите поколения стремеж към знание, будност и национално самочувствие.

Сред най-тачените български народни будители са Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

След Освобождението на България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.

Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като ден на българската наука, а с решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

Първи ноември официално и неприсъствен ден за всички учебни заведения в България и Ден на българското национално малинсто в Сърбия.

Честит празник!

Подготвил: П. Виденов

Фото: vtu.bg

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар