Трети март – Национален празник и 143 години свободна България

„Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.“
Иван Вазов

България чества 143 години от Освобождението от Османското владичество и прекланя глава пред подвига на всички загинали за свободата на майка България.

Датата 3 март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години е бил без своя политическа и духовна свобода. Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България като суверенна държава. От падането си под османска власт 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

На днешния ден през 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. Датата не случайно е избрана от граф Игнатиев, който иска подписаният договор да бъде подарък за руския император Александър II в чест на Деня на възвишението на престола.

Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.

Договорът е голямо разочарование за българите, но все пак връща България на картата на Европа. Той разделя страната на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

Честването на Освобождението става за първи път през 1879-та във Велико Търново. Първият екзарх на Българската екзархия, Антим I тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица” в присъствието на депутати и граждани. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско владичество от 1888 г.

С идването на комунистическата власт празникът спира да бъде честван тържествено. с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието отново се отбелязва, но не като официален празник.

Денят на Освобождението на България е националният празник на България от 1991 г. Тогава с решение на Народното събрание 3 март е обявен за национален празник на Р. България.

След 143 години от Освобождението България е парламентарна Република, с около седем милиона жители. От 1 януари 2007 година е членка на Европейския съюз.

143 годишнина от Освобождението се отбелязана с редица прояви в цялата България, както и в Цариброд и Босилеград.

Никога не се забравят най-драматичните и възвишени моменти от историята, особено 3 март – датата, която напомня за героизъм и борба за Освобождението на родината.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!

Подготвили: М. Гоцева / П. Виденов

Фото: DIP Production

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар