a

Старите царибродски селски училища: По следите на снимка от 1934 година от Смиловци

Макар че днес броят на първолачетата се намалява, преди няколко десетилетия дори всяко село в община Цариброд е имало училище от първи до четвърти клас. Селата са кипяли от живот. Това показва и старата снимка заснета през далечната 1934 година в двора на старото училищет в село Смиловци, център на Забърдието.

На фотографията са предимно първокласници и техните учители – Тодор Геров от старопланинското село Каменица и съпругата му Роксанда от Алексинац с дъщеря си Олгица. Интересън е фактът, че всичките деца са смиловчани.

Според думите на по-старите хора децата са ходили на училище и преди обяд и следобед. По това време са изучавали няколко предмета и то – математика, език, литература и граматика, история, география, пеене, рисуване и вероучение.

Хората си още спомнят строгостта на учителите и наказателните мерки. Ако ученикът не научи урока си пръчката на учителя играе. Но благодарение на тях децата се ограмотиха, а някои от учениците от снимката след Втората световна война станаха лекари. Това са Петър Петров, който е работил в Загреб и Георги Гогов, живял в България.

Въпреки непрестанното намаляване на населението му, Смиловци е най-многобройното село в Забърдието.

През 30-те години на миналия век в селото са живяли около хиляда души, които са се занимавали предимно със земеделие и животновъдство. Съществувала е мандра, където се произвеждал кашкавал и сирене. Имало е бакалница, която била собственост на търговеца Нацко от Пирот, три кръчми на Влатко Пешев, Лека Рашин и Крумча Анджията, както и две ковачници и дърводелница.

Все пак смиловчани и особено децата най-много са обичали празниците, когато на сред село свирила духова музика и особено на Тоша Малинов, който продавал захарни пръчки и бомбони.

Дълги години след Втората световна война в смиловското училище е имало ученици, но за съжаление днеска сградата е изоставена, но все е пак символ на образованието в тази част на общината.

Екипът на ФАР подготвя ТВ репортаж за съдбата на старите селски училища и има ли втори живот за пустеещите бивши училищни сгради, които могат да се превърнат в цехове, хотели за селски туризъм, планински къщи за посрещане на планинари и любители на природата или пък в културно-образователни и арт центрове.

П. Виденов

Фото: от албума на семейство Илиеви от Цариброд

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар