Символиката на празника е свързана с пролетното събуждане на природата и новия земеделски сезон. С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лятото и времето се затопля. Господ удря 40 пъти с тояга по земята, за да я разбуди за пролетта. Според народното поверие на този ден идват щъркелите. Смята се, че къща или двор, където гнезди семейство щъркели, е запазено от магии. Затова на Младенци се пеят обредни песни, с които се отправят различни молби към щъркелите, като например:
“Щърко ле, щърко ле!
щръкни кола под кола,
да берем каменье,
да правимо мостове,
да ни идат гостове!
На този ден се изнася богата обредна трапеза. Обикновено от всяко ястие се приготвят по 40 бройки. Централна роля има обредният хляб, наречен по името на празника, който е намазан с мед. Този универзален символ на плодородие и благоденствие служи и като жертвоприношение, и като ценен дар. Хлябът се раздава най-често за здраве на децата или пък за здраве на младите, сключили неотдавна брак. В някои краища във всяка къща, където има млада булка, се приготвят по 40 кравайчета. След това младите булки, оженени през тази зима, носят кравайчета и ги раздават на близки и роднини. Въобще това е празник на пролетта, младостта и любовта, и е на почит здравето на хората.
Празникът на Светите 40 мъченици е навлязъл дълбоко в бита на българите. Той е бил особено почитан през Средновековието. Денят се свързва с победата на цар Асен II (1218-1241) над византиеца Теодор Комнин. Точно на Младенци 1230 г. българският цар нанесъл голямо военно поражение на епирския деспот. Иван Асеновата колона е открита в царската църква “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Търново.
Подготвил Петър Виденов
