Среща: Стефан Пелев от Абърдийнския университет изследва живота на българската общност в Сърбия

   Стефан Бисеров Пелев е студент, 4-ти курс, в Абърдийнския университет (Шотландия – Великобритания) – специалности „Международни отношения“ и „Мениджмънт“. Роден е през 1994 год. в Русе, където завършва Английска гимназия в топ 5% от випуск от 102 ученици. Записва Абърдийнския университет в Абърдийн и е приет с една от малкото квоти за студенти от Източна Европа. Процент на приетите спрямо всички кандидати – 1.5%. Лауреат е на редица награди и грамоти за доказани лидерски умения и принос към образованието. Многократен първенец в олимпиадите по История и География. Участник в различни научни проекти.

   За тема на дисертацията (дипломна работа) е избрал ситуацията на българската общност в Сърбия, по-конкретно в Босилеград и Димитровград (Цариброд) и как това ще повлияе на пътя на Сърбия към Европейския съюз. По този повод 22-годишният Стефан неотдавна посети двата града и даде интервю специално за портал „Фар“.

   * Опиши ни накратко животът ви там, в Кралството и по-конкретно Шотландия, която наричат страна на карирани полички, гайди и старинни замъци.

   – Шотландия е много живописна страна, която има безброй пейзажи, хълмове и замъци. Популярен напоследък е уиски-туризмът, който представлява посещения на редица дестилерии за уиски. Единбург и Глазгоу също така имат уникална архитектура и музеи, докато Абърдийн е известен със своите сгради от гранит, и съответно от това идва прозвището на града – “Гранитения град”. Това от своя страна прави живота в града, в безконечната поредица от дъждовни дни, безкрайно сив и муден, неподходящ за цветните и екзотични хора от южна Европа. Друго нещо за града ни е наличието на множество нефт в Северно море, което го превръща в нефтената столица на Европа и правейки живота много скъп.

   * По какво се различава образователната система в Балканите, предимно в България от това в Шотландия?

    – Живота в Шотландия не е лек за студентите, а и за хората от останалата част на Европа. Аз се сблъсках с огромен културен шок като започнах да уча през 2013 год. Манталитета на шотландците е подобен на нас българите, но като различие бих изтъкнал студенината и резервираността спрямо хората, идващи от други страни, но с времето отношението им към теб бавно се затопля и ставате приятели за цял живот. Лекциите и упражненията тук са много интерактивни и с възможност да изявиш личната си позиция в тях, особено упражненията. Докато лекциите са малко структурирани в консервативен стил пред огромни амфитеатрални зали, с лектора на сцената и студентите, водещи записки.

   Системата тук в Абърдийн е по-гъвкава от българската образователна система – студентите имат кредити, които трябва да се запълнят от Х брой предмети, които си ги избираш от списък с  предмети, а не ти налагат “отгоре” определени такива. Също така, имаш възможност да следваш две висши степени едновременно, както аз го правя и излизаш с по-обогатен мироглед и подготовка. Именно тази гъвкавост прави възможно почасовата работа, която помага на студентите да се справят с високия стандарт на живота на Острова и дава поле за изява на студентите в множеството общества и практикуването на доброволчески дейности, които много се ценят тук за разлика от България и Сърбия.

   * С какви свободни дейности конкретно се занимаваш?

   – Аз съм много активен и заемам редица позиции и доброволни дейности – президент на Международното общество в Абърдийнския университет, ковчежник на Българското общество, Вицепрезидент на Студентската асоциация ресор „Равноправие и равни възможности“, ментор за студенти-първокурсници, организатор на много събития, участник в кампанията за независимост на Шотландия – също така е редно да спомена, че  съм първият българин, членуващ в Шотландската национална партия,  довела до провеждането на референдум за отцепване от Великобритантия през септември 2014. Също така съм представител на футболната асоциация в Абърдийн, както и лицензиран съдия по футбол на Шотландската футболна асоциация, една от 4-те най-стари в света.

   * Какво всъщност представлява ковчежник на Българското общество?

   – Това е много специфична и „тясна“ позиция, защото имаш конкретна дейност – да водиш отчет, баланс на приходите и разходите, както и да се грижиш за финансовата стабилност на обществото. Кандидатирах се на тази позиция, за да помогна с опита си на Обществото и да подпомагам по-младите членове на комитета.

   * Откъде е любовта към най-популярната игра на света?

   – Любовта към най-популярната игра възникна още от най-малка възраст. Спомням си като много малък с децата от квартала почти всяка вечер се събирахме в двора на местното училище, както и на стадиона, и ритахме кожения овал до здрач. Особено дейни бяхме по време на летните ваканции, гледахме заедно мачовете на българските отбори в европейските клубни турнири, на българския национален отбор, както и на родния „Дунав“. Играех на позицията защитник в училищния отбор, но с течение на времето разбрах, че нямах нужните качества да се развивам професионално и спрях да играя. Но не можех току така да спра тотално и се захванах с футболното съдийство. Изкарах курс към БФС-Русе през 2010 год. и до 2013 се подвизавах в областта. 2013 год. се оказа съдбоносна за мен, защото ми промени живота, завърших училищното си образование, бях приет в университет, намиращ се далеко от родината ми.

   Веднага след стъпването ми на шотландска земя търсих начини да продължа да съдийствам и упоритостта ми се възнагради, когато получих официално и лиценза ми за футболен съдия към Шотландската футболна асоциация.

   * Защо избра като тема на дипломната работа живота и проблемите на българското малцинство в Сърбия?

   – Избрах тази тема, защото имам силно развито чувство за патриотизъм и дълг към родината. Моето семейство от най-ранните поколения са били учители и будители, което до голяма степен е причината да съм такъв родолюбив и съвестен човек. Другата причина бе, че всеобщото мнение на университетските преподаватели и политолози е, че проблеми в Сърбия, свързани с малцинствата са само и единствено на ромската етническа група. Желанието ми е да покажа и отразя, че проблеми имат и българите в Сърбия във всекидневния живот като например обучението на български език, политическото представителство и други. Най-много ме трогна един разговор с една много възрастна жена в с. Радичевци, Босилеградско, чието име няма да споменавам заради конфиденциалността, която съм обещал на всички участници в проучването ми. Тя ми каза на края на разговора: „…Момче, хвала тебе, дошъл тука от Бугарско да помагаш нам…“ Това изречение осмисли пътуването и проучването ми. Вярно, с писане много няма да помогна, но е важно посланието и да се повдигнат проблемите на българите в този край.

   * С какви проблеми най-много се сблъскват българите в Сърбия след изследването?

   – Ами разбрах, че ситуацията е доста сложна като неутрален наблюдател. Срещнах се с доста хора и смея да твърдя, че всеки един си има своя „кръстоносен поход“ и убеждения. Българското малцинство е изградено от хора, които са силни индивидуалности и с много качества, и именно това може би пречи всички единици да се обединят, както е било в самото начало при създаването на ДСБЮ. Моят съвет към всички, които са все още част от българската общност и с българско самосъзнание, е да преглътнат междуличностните различия. Писанието на Нашата скупщина в София – „Съединението прави силата“ – е абсолютно точно насочено към нас българите, защото ние сме силни индивидуалисти и често враждуваме по между си.

   Доста хора ми споделиха за огромната изостаналост в икономическо положение ситуация, особено в Босилеградска община. Там самия район в географско положение е обграден от високи планини и хълмове, труднодостъпен през зимно време. Естествените пазари в исторически план винаги са водели съм Кюстендил и околията, просто самия релеф и всичко е обърнато към България. В тази връзка евентуално членство на Сърбия в ЕС би имало огромен ефект върху поминъка и материалното състояние на населението. Състоянието на Цариброд е по-добро от това в Босилеградска община, аз като човек, който никога не бях пасещавал тези райони, веднага видях разликата. Може би доброто положение на града на основна пътна артерия спомага за развитието му и може би т. нар. „викенд туризъм“ също дава своя дан.

   Друг проблем е безспорно политическото представителство на българската общност на национално ниво. Другите малцинства имат представители в Скупщината със своите малцинствени листи, докато нашето няма такива. Вярно е, че малцинството в исторически план е имало представители, но от други големи партии и така е по-трудно да прокарваш някаква политика за подобрение на живота на хората.

   Битките за образованието на майчин език, изявите на роден език в пресата и много други проблеми, със сигурност има още много какво да се желае. Но от разговорите ми с хората виждам желание за промяна и вярвам, че ще се получат нещата с малко помощ. Личи си, обаче, някакво недоверие сред хората, трудно се „разкриват“ при разговорите може би заради наследството на бивша Югославия, Милошевич и т.н.

   Със случайно срещнат минувач се заговорихме в Цариброд, от прост въпрос за посоката на пътя, и ми заяви, че не бил българин, но пък се разбирахме много добре от към език, като трябва да спомена, че говорите от североизточна България са много изчистени и се различават от тези в западната част на страната. Но ние се разбирахме отлично и предполагам, че като се заявиш сърбин може би по-лесно се намира работа и не срещаш възможна дискриминация. Искам да уточня, че аз не съдя никой за това дали е решил да приеме сръбска идентичност или не! В такива тежки условия и мисълта да изхранваш семейство излизат на преден план пред народност, вяра, език. Но когато България ви е обърнала гръб, аз нямам право да съдя никой човек от вашите краища за решенията му.

   * Да се завърнем отново в Шотландия. Какво предлага на младите Нефтената столица на Европа?

   – Нефтената столица на Европа предлага много възможности за развитие и реализация, но уловката е, че само ако имате интерес в нефтената промишленост. Абърдийн се крепи основно на нея, като другите отрасли не са много развити. Хора, които нямат интерес и желание да се развиват в нея напускат града, както и аз ще го направя като завърша догодина. В града (200.000 души) има два университета, които привличат доста млади хора, което създава една динамична среда. Както споменах  и самата атмосфера е малко потискаща и се усеща полъха на сивотата, което го прави не много гостоприемно място за хора от нашите ширини.

   * До коя степен тази страна е привлекателна дестинация за българите и хората от Балканите?

   – Страната е привлекателна, защото хората са по-толерантни от англичаните, които не обичат много чужденците, особено хората в провинциалната част на страната. Повечето българи, които познавам тук, са студенти и смея да твърдя, че доста от тях остават в Шотландия да работят и предледват кариера. Образованието е безплатно за граждани на ЕС, без тези от Англия, и това привлича много хора да вземат качествено образование без пари, както обичаме да казваме – хем хубаво, хем евтино.

   Напоследък има приток на студенти от Хърватия, които като членове на ЕС вече от 2013, се възползват от безплатното образование. Има и значителен брой хора, които идват като сезонни работници или работят в строителството, тъй като е доста добре заплатено.

   * Ще загуби ли много Шотландия ако се отцепи от Великобритания и какво е мнението по въпроса сред шотландците?

   – Това е труден въпрос, аз лично съм слушал много и чел много на тази тематика. И двата лагера за оставане и напускане си имат много силни аргументи като крайните решения на гласоподавателите се вземат под някаква емоция. Аз съм за това Шотландия да се отдели от Кралството, но не веднага, защото много е зависима от нефтената индустрия. Последната година имаше значителен спад в цената на суровината, поради турбулентните процеси, протичащи на геополитическата арена на света и се видя, че аргументите на кампанията за излизане от Кралството малко „куцат“. Първо трябва да се диверсифицира икономиката и след това да се мисли за отцепване!

   Самите шотландци от даването им на право да имат собствен парламент през 1999 (Scottish Devolution 1999), изживяват истински културен ренесанс и утвърждаване на идентичността им. Правят се огромни усилия за промотирането и спасяването на местния им келтски език (Scottish Gaelic), който от векове е бил подложен на заличаване и изкореняване. По настоящем около 50.000 души го употребяват като пръв език от население около 5.5 млн. души.

   * Имат ли нещо общо българските и шотландските гайди или пък шотландското уиски и нашата ракия?

   – Тук ме хващаш неподготвен по темата! Разлика има, но точната специфика, в която е разликата не мога да назова. Научил съм се да варя ракия от дядо си като все още моята ракия отстъпва от неговата значително, но след време ще хвана тънкостите. Уискито е двойно и понякога тройно дестилирано, което му придава характерната мекост и аромат, които ценителите харесват, докато нашата ракия е по-груба, образно казано. За гайдите какво да ви кажа, общото е, че и двата народа се гордеят с тях и във всички празненства, бойни походи, ако искате, те са верни спътници на хората.

   * Коя е най-голямата ти мечта?

   – Всеки човек има много мечти, защото те са безплатни. Просто трябва да бъдеш упорит и целеустремен, за да постигнеш повечето. Аз съм човек, който никога не са го блазнили парите, имотите и прочие. Винаги се стремя да помагам и да се раздавам за хората и именно в това се крие уважението и доверието, с които те ме даряват. Моята най-голяма мечта е свят, изпълнен с мир, без болки и тегоби и с хора, готови да се жертват за другите за едно по-добро бъдеще.

   * А най-голямото постижение?

    – Трудно е да откроя кое ми е най-голямото постижение. Не съм от хората, които ще почнат да разправят колко са велики, какво са направили и т.н. Оставям оценката за мен на другите. Но мога да отбележа постиженията ми в областите на географията и историята, които много ми помогнаха да си разширя мирогледа и да се формирам като човек – в продължение на няколко години бях безспорен лидер на състезания и конкурси в моя град и винаги се класирвах на предни места в национален план. Многото ми награди от футболната асоциация, избирането ми за Вицепрезидент на Студентската асоциация и др. Не мога да откроя едно нещо, защото човек е съвкупност от много елементи, които в даден момент изникват и ти помагат.

   * И какви са планове ти – ще се завърнеш ли в България?

   – Не изключвам моето завръщане в България. На първо време ще се фокусирам върху завършването на бакалавъра си и след това ще продължа в друг университет магистърската си степен. Живеем в един динамичен свят, в който вече почти всички имат висше образование и въпросът е как ще изпъкнеш пред останалите. Решил съм магистърската си степен да карам в държава от ЕС като в мислите са ми Холандия, Германия или Швеция, но до края на годината ще направя този важен избор. В България може би ще се върна, защота смятам, че с повече воля и упоритост младите хора могат да превърнат нашата държава в такава, каквато искат. Но в днешния свят всичко е възможно – дали бих се върнал? Може би да, може би не!

   * Как ти харесва портал „Фар“?

   – Мултимедиен портал е една много смела и добра идея. Спомага за разнообразието на този сектор. Хубаво е, когато има конкуренция – чрез конкуренцията идва качеството. Примерно хора като мен, живеещи на други места по-лесно могат да се осведомяват чрез електронни медии, по-бързо и по-практично е. Пожелавам на екипа на портал  „Фар“ много здраве, хубави емоции и да се грижат за разпространението на новини от региона.

   Биографична визитка:

   Име и презиме: Стефан Пелев

   Дата и място на раждане: 27 май 1994 год., гр. Русе

   Цвят на косата и очите: Кафяви

   Зодия: Близнаци

   Образование: Английска гимназия „Гео Милев“ (Русе), Бакалавър „Международни отношения“,

   Бакалавър „Мениджмънт“ – Абърдийнски университет, Абърдийн, Великобритания

   Месторабота: Абърдийн

   Любима храна и напитка: Българска национална кухня и българско вино

   Любимо занимание: Пътувания и опознаване на нови места

   Любимо годишно време: зима

   Любимо място за почивка: Родопите

   Любими филми: „Приключенията на Индиана Джоунс“ и други с подобна тематика

   Любима музика: народни песни, поп музика

   Любим футболен отбор-футболист: ФК „Дунав“ (Русе) – Франк Лампард

   Кара: Опел Кадет

   Обича: да помага на хората в нужда

   Не обича: завистта и омразата

П. Виденов