Според Юлианския календар, православните християни днес празнуват Въведение Богородично – един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се определя като „предвестник на Божието благоволение към хората”. Празникът ознаменува влизането на Света Дева в Йерусалимския храм. Според Светото писание на този ден, когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога и оставили дъщеря си в храма да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.
В Константинополската църква празникът е въведен през 7-ми век от патриарх Терасий, а в Римокатолическата църква от папа Григорий XI през 1374-та г.
На Въведение Богородично, православната църква препоръчва на родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и библейските събития и да ги възпитават в християнски дух. Тъй като празникът е през коледните пости, на този ден по време на празничната Света Литургия, вярващите приемат Свето причастие.
Според православната традиция, празника се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Коледа. По това какво е времето на Въведение, народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако времето е топло и слънчево – зимата ще е студена, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг – зимата ще е снежна, лятото дъждовно, а реколтата богата.
С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929-та г., празника се чества и като ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.
Подготвил П. Виденов
Фото: Петър Виденов