Агрокалендар за януари

   Януари е един от най-студените месеци в годината. Въпреки това земеделците и през този месец имат достатъчно работа. Посевите редовно се проверяват за евентуални поражения от “снежна плесен”. Градинарите започват производството на разсад. Овощарите продължават механичните мерки за борба с болестите и вредителите на дърветата, докато лозарите защитават  насажденията от ниските зимни температури.

   Растениевъдство

   Силно прорастналите през есента посеви са податливи на фузариум – болест, причинена от гъбичка, позната като “снежна плесен”. Tя се развива през януари в случаите, когато снежната покривка се задържи по-дълго при температури около нулата. Поради това посевите редовно се проверяват. Пшеницата не понася влага и ако посевът стои повече от 10 дни под вода, напълно загива. За да се избегне това, през топлите дни на януари около по-ниските ниви трябва да се направят отводнителни канали. Към края на месеца, където е възможно да се влезе в посевите, може да се извърши и първото подхранване с азотни торове. Ако времето е топло за по-дълъг период, посевите се проверяват да не са нападнати от житен бегач, чиито ларви се активират. През януари се правят планове за пролетната сеитба и се набавят семена, торове и химически средства.

   Зеленчуково производство

   Януари е изключително натоварен за градинарите, които произвеждат разсад за ранни домати, пипер, зеле и карфиол. Още в началото на месеца се подготвят парниците и отопляемите оранжерии. Семената в тях се посяват около 15 януари. Засяването може да започне, когато температурата на почвата достигне 20°С. В отопляемите стоманено-стъклени оранжерии се засажда разсад за късното оранжерийно производство на краставици. Трябва да припомним, че оранжерийното производство изисква спазване на оптимален температурно-влагов режим за създаване на благоприятни условия при развитие на растенията и потискане на вредителите.

   Овощарство

   – круша, ябълка, слива, череша, кайсия и праскова

   Продължават механичните мерки за борбата с болестите и вредителите по овощните дървчета. Слънчевите дни с температури над 0°C трябва да се използват за изрязване и изгаряне на гъсеничните гнезда и мумифицираните плодове. Още в края на месеца и в началото на февруари овошките задължително трябва да се напръскат с 2 % бордолезов разтвор.

   – малина

   Отстраняват се внимателно едногодишните издънки на малината, които са поразени от гъбичката “дидимела”. В противен случай заразата ще обхване новия прираст още през май.

   – ягода

   През този месец ягодовите растения се намират в относителен покой. Болестите и вредителите са в зимен стадий.

   Лозарство

   Вниманието на лозарите е насочено главно към опазването на насажденията от много ниските зимни температури, които създават непосредствена опасност от измръзване при задържане на температурата под -20°С. За да се намали вредното въздействие на студовете, се правят купчини от слама или други отпадъци, които се палят. Ако времето позволява, лозята могат да бъдат наторени с оборски тор, да се копаят отводнителни и напоителни канали. Към кpaя на месеца започва подготовката за резитба. При съмнение за измръзване на лозите, резитбата се отлага за по-късна пролет, за да се установят повредите и да се извърши коригиращо рязане. При сухо време се изкореняват изсъхналите главини, за да се подготвят навреме местата за ново насаждане.

Подготвил П. Виденов

Фото: Петър Виденов

Napisao/la

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Bez komentara

Ostavi komentar