Основният обред на празника е зарязването на лозята, защото това е първата работа, с която започва новия лозарски сезон.
“Добро утро, Трифоново лозе!
Да си пълно с грозде!
Болести и буболечки,
ветрове и градушки,
вънка от лозето!”
Тези и други обредни песни могат да се чуят на Трифоновден, празник на лозарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още под имената Зарезоя, Зарезановден, Трифун Зарезан и Трифун Чипия, защото се отбелязва в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята.
Православните християни, които уважават Юлианския календар, го празнуват на 14 февруари в чест на Свети Трифон – лечител, прославил се с чудесата, които правел. Роден е през III век в семейството на бедни християни в Малоазийката провинция Фригия, която се смята за една от прародините на лозата и виното. На 17-годишна възраст става известен, след като излекувал дъщерята на римския император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство. Но наследникът му Траян Деций се оказал непримирим враг на християнското учение. За кратко време успял да унищожи много християни заради вярата им сред които и Трифон, който загинал като мъченик с молитва на уста.
Въпреки че броят на лозята е намалял, Зарезоя е един от най-обичаните празници сред мъжете. Това доказва и снимката заснета на Трифоновден през 1976 г. в димитровграското село Желюша, в лозето на Стойча Мицин, който с приятелите си Михаил, Радослав, Слободан, Васа, Славча, Захария, Петър и Драган по стар обичай символично зарязва гижите. Тук е и дамаджаната с вино, с която домакинът полива отрязаното място и благословя: “Колкото капки, толкова коля грозде”. Така със символичното зарязване на лозята се поставя началото на новата лозарска година.
От отрязаните лозови пръчки се свиват венци и всеки лозар се окичва с тях. След зарязването мъжете се събират на обща трапеза в колибата на домакиня. Покрай хубавите ястия, централното място на трапезата заема обредният хляб, украсен с фигури във формата на лозов лист или грозд. Дегустират се най-хубави вина, пеят лозарски песни и започва веселба с пожелания Свети Трифон да донесе здраве, късмет и плодородие.
В някои краища на този ден се избира новият цар на лозята. Със своята вещина в лозарството и късмет, той ще помага на хората през цялата година. Всички се надяват, че изречената от царя благословия за богата реколта ще се сбъдне. Затова го увенчават с корона и венци с лозови пръчки.
Според поверието, колкото повече вино се изпие и пролее, толкова по-обилна ще е новата реколта. Някои лозари поръсват лозето с пепел, за да е едро. На други места изкопават дупка в средата на лозето и в нея заравят светена вода за предпазване от градушка. На Трифоновден се срещат зимата и лятото.
В българската традиция земеделският сезон започва с първата резитба на лозята. Лозарите първи излизат да работят на открито, но последни прибират реколтата си. Затова гроздето и виното са най-голяма почит сред народа, защото няма празнична трапеза без “руйно вино”.
Именници на този ден са: Трифон, Трифонка, Тричко, Лозан, Лоза и Гроздан. Да добавим, че името Трифон означава “Обичащ веселието и удоволствията”.
“Пустото вино червено,
който го има пиян е,
който го няма пишман е!”
Св. Валентин – Ден на любовта
На 14 февруари е и Свети Валентин, католически празник, който в целия свят е приет за деня на любовта. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички. Най-популярните подаръци са рози и шоколад. Когато двамата влюбени вечерят на Свети Валентин, тяхната връзка се счита за сериозна.
Интересното е, че и Свети Валентин и Свети Трифон са живели почти по едно и също време като лечители. И двамата са претърпели мъченическа смърт. Твърде е вероятно двамата светци да са една и съща личност. Независимо кой празник решите да празнувате, трябва да изберете подходящо място за празненство – Свети Валентин в романтична обстановка или Трифон Зарезан в компанията на приятели и хубаво вино.
Честит празник и наздраве!
Подготвил П. Виденов
Фото: От албума на семейство Виденов/pixabay.com
