В Народна библиотека „Детко Петров” в Димитровград бяха представени романа „Хаос” и сборника с разкази „Което си отива” на Людмила Андровска

В Народна библиотека „Детко Петров” в Димитровград снощи се състоя литературна вечер, в рамките на която пред почитателите на книгата бе представено творчеството на писателката Людмила Андровска от София. За произведенията на Андровска – романа „Хаос” и сборника с разкази „Което си отива” освен Елизабета Георгиев и Албена Милев от Народната библиотека, както и самата авторка, говори и писателката Наташа Панич, гостенка от Пирот.

Литературната вечер бе организирана по случай Международния ден на европейските езици, а на същата дата, през м. октомври 1893-та година е роден и великият сръбски писател Милош Църнянски. По този начин в основата на мероприятието се обединиха два значими повода, в духа на които във вечерните часове в библиотеката прозвучаха и българския и сръбския език.

Чрез интересен и спонтанен разговор между участниците, на димитровградската публика бяха представени някои от мотивите, присъстващи в творчеството на Андровска, каквито са домът, фигурата на жената и майката, селският живот, символиката на животните и още. На гостите на събитието авторката сподели как в своето творчество вплита действителни истории и ситуации и ги доразвива, чрез вплитане и на части от легенди, народни вярвания и прочие. Биографичните елементи, но и внасянето на емоции, тя посочи като някои от важните части в едно литературно дело. Действителността като основа, от която се раждат книгите като едно от нещата, свързващи творчеството на Андровска и Наташа Панич, бе любопитна тема, чрез която да се направи паралел между двете авторки.

Богатата символика, вплетена в прозата на Андровска раздвижи и въпроса за хаоса, който е и в заглавието на едноименния й роман и, според думите на Елизабета Георгиев е метафора за живота, любовта и действителността, както и за мистерията – ражда ли се човек с хаоса в себе си или става дума за нещо, което се настанява в душата му по-късно в живота. Фактът, че творчеството на Андровска е доста различно от онова, което може да се намери в съвременната българска литература, бе повод да се обърне внимание и към положението на писателя, но и на културата и литературата в днешното общество.

Вечерта бе посветена предимно на литературното творчество на Андровска, включващо работата й върху романи и разкази, но присъстващите имаха възможността да се запознаят и с ролята й на сценарист, като по време на мероприятието им бяха представени кадри от двусерийния филм „Вечери в Антимовския хан”.

  Д. Йеленков

  Фото: Дияна Йеленков

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Napisao/la

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Bez komentara

Ostavi komentar