Среща с Петър Чухов, български поет, библиотекар, писател, музикант

В културното мероприятие „Дни на съвременната българсска литература“, което се проведе от 1-ви до 3-ти ноември в Народна библиотека „Детко Петров„ в Димитровград участва и Петър Чухов, известен български поет, а също така и библиотекар, писател и музикант.

В поетичните четения, които се проведоха в димитровградската библиотека на 1-ви ноември – Деня на народните будители Чухов се представи с няколко стихотворения от две свои стихосбирки „Адdicted“ и „Сбогуване с нарцисизма“. Чухов е автор на общо 11 стихосбирки. Това, което го отличава е много сбитата форма на поетичните му текстове, способността да изтръгне с много малко думи и мълчание максимум въздействие. Екипът на портал ФАР имаше чест и удоволствие да разговаря с един изключителен поет и човек, какъвто е самият Петър Чухов.

Г-н Чухов, откъде идва интереса Ви към поезията? Кой е главният виновник затова?

Това го дължа на баща ми, защото той още от най-ранната ми детска възраст, някъде 1-ви, 2-ри клас ми измисляше стихотворения. Да поясня, в България имаше един популярен френски комикс ПИФ, който аз много харесвах. Баща ми, въпреки че не знаеше френски ми измисляше стихотворения и разни историйки по картинките. Постепенно започнах да му подражавам и аз започнах да измислям стихотворения за мои съученици. След това баща ми ми даваше различни книги  с поезия и мога да кажа, че съм минал през всички важни течения – символизъм, експресионизъм, сюрреализъм, като съм се опитвал да подражавам да пиша в такъв стил, така че това беше една много добра школа за мен и като станах някъде на около 20 години имах вече добра подготовка за по-нататък и вече можех да си избера посоката в която да вървя като автор.

Стихотворенията Ви които имах възможност да чуя и прочета са главно кратки. В една статия бях прочел колкото по-малко думи, толкова повече изкуство. Съгласен ли сте с това?

Донякъде да, макар че аз наистина бих искал да пиша по-дълги неща. Един от любимите ми поети е Георги Рубчев, който е автор на дълги стихотворения, също така и на поеми, но просто всеки си има своя стил като автор и за мен е по-лесно да се изразявам по този начин. Аз някак се чувствам тревожен ако не мога да държа под око целият текст, което за едно кратко стихотворение е лесно, докато за по-дългите вече е трудно. Но всъщност може би този стремеж към краткото писане, понеже аз разчитам много на абсурда, на иронията, на дистанцираноста и тези апсурдни ситуации обикновено са някакви хрумки и те може би по-добре да си останат така, макар че аз имам и по-дълги стихотворения, но спокойно мога да кажа, че основното за моето писане е болката от несъществеността, от невъзможността да се осъществи в някаква пълнота човешкото стремление независимо дали е любов, дали е реализация. Чрез иронията опитвам да се дистанцирам, да се предпазя да речем от някакъв психологически взрив.

Какво за Вас представлява четенето?

Според мен да се чете е едно занимание, което никога няма да загине. Всъщност това е единственият начин човекът при живее, да се почувства вечен. Не зная дали съществува задгробен живот, но съм сигурен, че съществува вечност, която се усеща в човека, когато чете, тоест колкото повече четем, толкова по-може да преживяваме света като безкраен, времето като безкрайно.

Освен стихотворения Чухов пише и проза, книги за деца, а автор е и на хайку-романа “Снежни човеци“. Творбите му са преведени на 17 езика и публикувани в над 20 държави. Участва в много изпълнения във фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Унгария и Русия. Има цял куп награди сред които са „Агата“ за криминален разказ (2000), „Иван Николов“ за най-добра стихосбирка (2002), специална награда „Развитие“ за нов български роман (2003), „Славейкова награда“ (2005 – първа, 2013 – трета, 2016 – първа), Първа награда „Златен ланец“ (2007), голямата награда на музея „Башо“ в Япония (2007), награди от Международния хайку-конкурс в Москва (2012) и т. н. Фронтмен е на редица рок групи като „Субдибула“, „Тутакси“, „Стенли“, „ЛаТекст“, „Par Avion Band“ и други.

  А. Тодоров

Фото: Славиша Миланов/Александър Тодоров