Становище на Граждански комитет „Западни покрайнини“ по повод разговора между президентите Румен Радев и Александър Вучич

По повод на състоялите се 23 февруари 2018 г. разговори между президента на Р. България Румен Радев и президента на Р. Сърбия Александър Вучич и интензивните Българо-Сръбски политически контакти през 2017 – 2018 година:

Поставянето на проблемите на Българското население в Западните покрайнини по време на провежданите двустранни срещи между България и Сърбия от страна на министър председателя и президента на Република България през 2017 и 2018 г. считаме за важен напредък, който може да постави началото на пълноценен, постоянен и последователен диалог основан на комплекс от ефективни мерки и дейности обвързани в междудържавни спогодби, които да преустановят систематичната дискриминация и асимилация на Българското население в Западните покрайнини, осъществявана от властите в бивша Югославия и днешна Сърбия и унизително толерирани и премълчавани от страна на правителствата в България на фона на амбициозно афиширано приятелство между двете държави.

Заявената от президента Румен Радев загриженост, „че в районите с българско малцинство липсват достатъчно инвестиции, трудовата заетост е ниска, достъпът до обучение на майчин език е труден, а здравни и социални услуги също не са на ниво” е основателна. Тези констатации не са нови и са отдавна известни на всички, които живеят в Западните покрайнини, експертите в България, обществените организации.

Друг е въпросът, че политическите фактори и държавните институции у нас все още нямат нито концепция, нито прагматично и принципно отношение, които да генерират единна държавно-обществена позиция по проблемите на нашите сънародници в Западните покрайнини, както в България, така и в международен план.

Ето защо, в навечерието на 100 годишнината от Ньойския диктат – един международен акт, който е в пълен дисонанс със съвременната култура и политически ценности, е редно да бъде изградено такъв тип политическо мислене и действие в България, като за това инициативата по право принадлежи на държавния глава.

Отговорът на президента на Сърбия Александър Вучич, че е поел ангажимента в кратък срок да бъдат взети необходимите мерки за да се решат тези проблеми е поредното международно деклариране и признание от страна на официална Сърбия, за съществуването на Западнопокрайнския проблем. Декларации от подобно естествено са взимани по широк спектър от въпроси, най-вече по образованието, подобряване на икономическото положение и др., но както е известно без никакви положителни последствия.

Провежданите интензивни разговори напоследък са значителен напредък, който поставя на конструктивна основа разглеждането на този въпрос и напълно съответства с Европейския подход в решаването на проблемите в междудържавните отношения. В тази връзка се предвижда съвместно посещение в Западните покрайнини на президентите на България и Сърбия. Като други конкретни мерки и действия бяха поети от сръбска страна за финансиране на Сръбските медии на Български език – Братство, телевизия Цариброд, телевизия Босилеград и др. Действително конкретни инициативи бяха обявени единствено в областта на икономическия обмен, който за жалост, обаче, не са насочени към развитието на Западните покрайнини.

Изхождайки от натрупания опит в срещите, декларациите и плановете между официалните власти на двете страни по въпросите на Западните покрайнини Гражданския Комитет заявява, че за съжаление той не ни дава повод за оптимизъм.

Сръбските официални власти винаги са заявявали готовност да решават частични проблеми на българското национално малцинство живеещо на територията на Западните Покрайнини и други части на Сърбия, но тази ангажираност от тяхна страна е оставала само на хартия без да произтекат от нея някакви реални практически резултати. Вероятността това да се случи и сега, след тези разговори на най-високо ниво е много голяма. Основание за това ни дава тезата за финансово подпомагане на Сръбските медии на Български език, които и без това бяха щедро финансирани десетилетия и фактически бяха интелектуалния център на антибългаризма и пропагандната война срещу България в Югославия/Сърбия. Тези медии принадлежат на Сръбската държава и отразяват изцяло прикритата асимилаторска политика спрямо нашето население. Тяхното финансиране по никакъв начин не се свързва с ангажименти свързани със свободата на словото на майчин език и неговото използване или пък със скрития натиск върху независими медийни изяви на нашите сънародници.

Именно, поради това призоваваме официалните български власти в лицето на президента, министър председателя, министрите и ръководителите на други български институции да не се задоволяват само с декларации и публично афиширани фрагментарни ангажименти при поредни преговори от сръбска страна за решаване проблемите на българското национално малцинство.

Гражданският Комитет предлага установяване на постоянен мониторинг по всички компоненти на конституционно установените националните права, които да генерират достоверна статистическа информация за процесите, които се развиват на място. Този мониторинг може да се изгради чрез работни екипи или експерти на двустранна и/или многостранна основа, още повече в духа и изискванията на предприсъединителните процеси в Сърбия по членството на страната в Европейския съюз. Установяването на такъв тип информираност не противоречи на суверенитета на нито една държава, а е само гаранция за доверие и ефективност на предприетите мерки в двустранни междудържавни решения. Особено място в процеса трябва да има възможността местните общности на нашите сънародници свободно и пълноценно да представят информация за положението в Западните покрайнини, като да изключат механизмите за тяхното преследване.

Сложността на Западнопокрайнския въпрос, заплитан в продължение на почти сто години изисква специално формиране на постоянна работна междуправителствена комисия имаща пълномощия и изградена от представители на ключови области – икономика, селско стопанство, транспорт, образование, култура, здравеопазване и други, с работна програма за да се гарантира, че положените усилия и декларираните позиции на приятелство и добронамереност няма да бъдат поредната ялова пропаганда, каквито през годините са правени многократно. Такъв тип дипломатически механизъм е обичайна практика в Българо-Сръбските отношения поредица други въпроси като икономика, транспорт, енергетика и др. Нещо повече, точно този подход е гаранция, че публичните изявления и политически декларации ще преминат към прагматично и поетапно решаване на многобройните проблеми в един дългосрочен план.

Обръщаме се към всички Български държавни институции координирано и единно да предложат инициативата на представителите на Сръбската държава за съвместен проект в рамките на Европейското партньорство за възстановяване на историческото и архитектурно наследство в село Извор Босилеградско, където за първи път се поставя началото на просветата през петвековното иго и да се изгради един културно-исторически и етнографски комплекс, в който централно място да имат килийното училище и църквата „Св.Троица“, които днес се намират в крайно лошо състояние. Да се възстанови прекия път София-Извор Босилеград и да се изгради граничен пункт с оглед подобряване достъпа до историческо-културния комплекс.

Призоваваме по време на предстоящото му посещение в Сърбия президента Радев да проведе срещи с българско население и с възможно по-широк кръг граждански, младежки, културни организации и да съдейства за тяхното приобщаване към един постоянен открит диалог и сътрудничество в решаване на широкия спектър от проблеми на Българското население.

Основните проблеми, по които България трябва да защити националните права на нашите сънародници са свързани с исканията за:

• Преодоляване недобронамерената политиката към Български инвеститори в Западните покрайнини и приемане на пакет от мерки за тяхното насърчаване на политическа, финансова и икономическа основа.
• Възстановяване на цялостно и пълноценно обучение на майчин език от детските градини до последния клас в средните училища без въвеждането на практиката за записване на децата, което е механизъм за отнемане на техните изконни права. Правото на обучение на майчин език е безусловно поради естествената природа на националната принадлежност и поставянето на условия и изисквания за да се упражнява това право е практическо нарушение на фундаментални човешки права. В Сърбия обучението на унгарското и албанското население в общините, където живеят подобни изисквания не съществуват.
• Гарантиране на мерки и механизми за осъществяване на равноправна, качествена специализирана медицинска помощ, както на населението в Босилеградско, така и на населението в Царибродско, каквато притежават гражданите в България и Сърбия.
• Политиката на местните радио и телевизионни медии да излъчват достатъчно на брой и като време емисии на български език – спазвайки моралният кодекс на професионалната журналистика.
• Възстановяване богослужението на майчин език в църквите на териториите с компактно българско население и допускане на съвместни служби с Български свещеници.
• Опазване, възстановяване и поддържане на Българското културно, етнографско, историческо и военно наследство в Западните покрайнини. Възстановяване историческото име на град Цариброд.
• Увеличаване на граничните пунктове, като от особено значение има създаването на такъв граничен преход до село Извор, с което се скъсява разстоянието между София и Босилеградския край значително.
• Утвърждаване на социална атмосфера на уважение, доверие и добронамереност към Българското население в Сърбия, както и духа на добросъседство, утвърждаване на обективен прочит на общата ни история заличаваща историческите фалшификации и нагнетяването на настроения на омраза, отмъстителност и етническа нетърпимост.

Предложените мерки напълно съответстват и са в съзвучие с комплекса от искания представен от общата Платформа на гражданските организации на Българското национално малцинство в Сърбия приета на 15 юли 2013 г. отправени към правителствата на България и Сърбия по това време и чакащи конкретни постъпки от двете страни. Считаме, че тези искания в цялост трябва да бъдат в дневния ред на двустранните отношения между България и Сърбия по въпроса за регулиране на статута и положението на Българското население в Сърбия и в частност в Западните покрайнини.

Граждански комитет „Западни покрайнини“ счита, че предложените идеи и мерки представляват акт на добронамерено сътрудничество и конструктивност в диалога с Република Сърбия, като счита, че най-добре Западнопокрайнския проблем може да се реши по пътя на отговорни, честни, откровени и добронамерени преговори с Република Сърбия. Макар и много трудно, решаването на Западнопокрайнския проблем представлява мерило за политическа зрелост и справедливост, защото по същество това е един хуманитарен въпрос, за който и двете страни имат достатъчно ресурси да го решат съвместно.

В 21 век е недопустимо една част от нашия народ, която незаслужено и без никаква вина е пожертвана и принудена да живее почти 100 години в условия на гонения, страх и унижения заради своя произход. Една цивилизована и независима България, претендираща за Европейска хуманност и справедливост трябва да намери достойно решение на проблема.

София

27.02.2018 г.

Граждански Комитет „Западни Покрайнини” – Председател: проф. Лозан Митев

Фото: Танюг