В Сърбия и България Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година.
Денят е посветен на Св. Великомъченик Георги Победоносец, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан. Св. Георги е един от най-почитаните светии, който се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Народните легенди приписват на светеца и ролята на змееборец, и затова на иконите е изобразен с огнен змей.
Според народното поверие Св. Георги е покровител на земеделците и се чества като главен празник на овчаря и стадата. По традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство.
Село Радейна, община Димитровград, Гергьовден (Джурджовдън) чества като патронен празник.
Денят е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.
Гергьовден е също най-големия празник на Ромите.
На Гергьовден имен ден имат 236 хил. българи, а Георги е най-разпространеното мъжко име в България.
Имен ден празнуват всички с имена: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гергина, Гинка, Гиньо, Гиргин, Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга и др.
П. Виденов
Фото: А. Тодоров