В Босилеград се проведе кръгла маса за опазване на природата и екологичните проблеми

В Босилеград днес се състоя кръгла маса на тема „Ролята и влиянието на националната и локална власт, бизнеса, неправителствения сектор, медиите и местното население за опазване на природата“, предаде порталът ГЛАС ПРЕСС. Форумът се организира от пресклубът на БТА в Босилеград и местните сдружения „ГЛАС“ и „ЕКО-БИО-ПРАВДА“, екологични сдружения от България.

В него участваха генералният консул на Република България в Сърбия – Едвин Сугарев, Микица Василев – екологичен съветник в община Босилеград, Борислав Сандов – еколог и политик, съпредседател на партия „Зелените“ и на „Балканските зелени“, Севдалин Атанасов – природозащитник от Кюстендил. В срещата се включи и кметът на Босилеград Владимир Захариев. Участници в дискусията бяха заместник-министърът на екологията Красимир Живков и депутатът Петър Петров, който е и член на комисията по околна среда при НС.

Екологичните проблеми на Босилеградска община засягат и територията на съседните български общини, сред които и Кюстендил, посочиха участниците във форума. На срещата бяха обсъдени проблеми, свързани със замърсяването на река Драговищица, която преминава през Босилеград, а оттам и в общини от Западна България, тъй като се влива в р. Струма. Повдигната беше и темата за  множеството ВЕЦ-е, изградени край границата с България и желанието за създаване на нови, което нанася сериозни щети върху природата и създава предпоставки за възникване на опасни ситуации.

Напрежението в Босилеградско започна в началото на 2016 година, след като станаха известни планове на британско-руска компания за откриване на мина за олово и цинк в село Караманица, на границата между Македония и Сърбия. През юни т.г. пък водата от река Драговищица беше изследвана за биологично замърсяване, след като сръбските власти обявиха, че течността от обществените чешми и водопровода в Босилеград е заразена и не е годна за пиене.

На срещата днес Едвин Сугарев припомни, че инвеститорите за изграждането на оловно-цинковата мина обявиха инвестиции в размер на 11 милиона долара.

„Кметът на Босилеград тогава беше въодушевен и дори обяви намерения да създаде техникум по минно дело в града. Никой обаче не се замисли какви биха могли да бъдат екологичните последствия от това“, посочи Сугарев.

Той допълни, че Министерството на земеделието и защитата на околната среда в Сърбия тогава е решило, че не е необходима оценка за въздействието върху околната среда, стига да се спазват предписаните изисквания.

„Доколко се спазват не е ясно, но животните отказват да пият от тази вода“, посочи Сугарев.

Генералният консул каза още, че методите на добив от тази мина могат да бъдат изключително опасни, ако няма достатъчно надеждни съоръжения.

„Не е ясно дали са спазени изискванията на конвенцията за оценка на влиянието на проекта върху околната среда в трансграничен контекст, съгласно които по мнение на министерството е задвижена процедура по осведомяване на екологичните министерства на България и на Македония“, каза още Сугарев.

Участниците във форума посочиха, че да се стартира проект за добив на олово и цинк без оценка на въздействието на околната среда е равносилно на престъпление.

Заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков посочи, че темата е отговорна и необходима и пое ангажимент министерството да се намеси, за да бъдат спокойни местните хора за живота и здравето си, както и за чистата околна среда в района.

Този въпрос трябва да бъде решен от населението на района. За съжаление, няма представители на сръбското министерство на екологията, каза депутатът Петър Петров.

„Без съгласието на България, Сърбия няма да влезе в ЕС. А нерешените трансгранични проблеми са основна причина за отказ на съгласие на България за това. Аз не искам да заплашвам, но искам да кажа, че ЕС има точни правила за запазване на околната среда. Територията на България на 34 процента е защитена чрез „Натура „2000“. Имаме елементарни спорове, като например такива, отнасящи се за ремонт на лифт, какво остава за това да кажем на българското население, че зеленчуковите насаждения по поречието на река Струма съдържат олово“, каза депутатът.

„Ако има нещо, което ни обединява най-много на Балканите, това са културата и природата“, каза на срещата екологът Борислав Сандов.

Той посочи, че границата по принцип е място, където традиционно се поставят „най-мръсните“ производства и е време този маниер да бъде променен. Тази граница тук е била зона на ожесточеност, „Желязна завеса“, но пък това е създало и положителни предпоставки за запазване на природата, посочи Сандов. „Границите трябва да са възможност и мостове за трансгранично сътрудничество“, обединиха се участници във форума.

Ние сме правили много грешки, но ще се стремим да ви предадем опита си, за да не допускате подобни, допълниха природозащитници от България. Срещата е първа по рода си, засягаща екологичните проблеми на района. Участниците във форума днес изразиха желание с нея да бъдат поставено и началото за решаването на тези проблеми, предаде порталът ГЛА ПРЕСС.

Източник: glaspress.rs (автор: Елица Иванова)

Фото: ГЛАС ПРЕСС