Традиционното мъжко ледено хоро в Калофер на Йордановден в България

И тази година се проведе традиционното мъжко ледено хоро в Калофер на Йордановден в България. Както съобщава българската медия Монитор, след призив на кмета на града са участвали само местни 150-200 мъже. Кметският апел идва след желанието на калоферци този зимен ритуал за пречистване да бъде вписан в нематериалното културно наследство на Юнеско. За тази цел трябва да бъде изпълнено изискването за участие само на мъже от Калофер и калоферско.

Традицията в Калофер е кръстът да бъде “хванат” от най-малкия участник в хорото. Тази година това бе 8-годишният Кристиян, който бе в реката на раменете на своя по-голям батко. Възрастен мъж от хорото улови кръста, хвърлен от отец Димитър и го подаде на Кристиян, какъвто е ритуалът в града на Ботев.

Точно 10 минути преди 8 часа на 6 януари в река Тунджа нагазиха около 150 -200 мъже от Калофер. Пред тях вървяха по стара традиция музиканти с тъпани и гайди. Минути по-рано тъпанджията на състава мина по маршрута на хорото в реката и строши с голяма гега образувалия се 5-сантиметров лед. Ако реката е замръзнала, ледът предвещава здрава и плодородна година, вярват местните хора. Чак после в Тунджа влизат мъжете от други градове, които тази година бяха около 500 на брой.

This image has an empty alt attribute; its file name is 86-1024x767.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 87-1024x767.jpg

„Мъжкото хоро в Калофер е на най-малко 160 години”, каза кметът Румен Стоянов. Той уточни, че във вида, в който е познат в наши дни, се изпълнява от около 30-на години. По времето на социализма скачането за християнския кръст в река Тунджа е било тотално забранено, но въпреки това местните мъже са продължили с ритуала.

От година на година в града на Ботев се събират все повече и повече гости, които искат да се насладят на уникалния за България ритуал. Хотелите и къщите за гости в Карлово, Калофер и съседните населени места се резервират от лятото на предишната година, а в града обикновено се събират около 10 000 туристи.

Днешният ритуал в Калофер можете да видите ТУК

Мария Гоцева, София /източник: монитор.бг/

Фото: монитор.бг

Видео: TrafficNews TV

Napisao/la

Мария Гоцева е родена през 1976-та година, в гр. София, Р. България. През 2001-ва година завършва Нов Български Университет, специалност „Персонифицирана аудиовизуална журналистика“, но любовта й към писаното слово я отвежда в дебрите на PR-а. Още като студентка работи в рекламните отдели на радио „Класик ФМ“ и радио „Веселина“. Работи като мениджър PR, Маркетинг и Реклама за представителя на моторни масла Valvoline за България в периода 2004-2005. Навлиза в дербите на медийните комуникации като експерт PR и Комуникации в комедийния тв канал GTV и в телевизия Re:TV. Работи като freelancer експерт PR и Комуникации като по този начин се чувства свободна да експериментира с различните направления в корпоративните комуникации – текстописец за модното ревю на бижута VELMAR, медийното отразяване на 2-рия сингъл на рок-група Силует – „Както крещиш“, фондация „Петя Иванова“ – в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми. Създава сайта Гоцеви от Цариброд, с цел представяне и опазване на миналото на една от най-старите царибродски фамилии, чиито корени са от средата на 19-ти век и чиито наследник е. Освен писането по белия лист, друга нейна страст е графичния дизайн. През 2013-та година завършва едногодишно следдипломно обучение по графичен дизайн към програма „Аз мога повече“ на Министерството на труда и социалната политика на Р. България. Участва в създаването на дигитален архив „Стари Цариброд“ в сътрудничество с виртуален музей „Цариброд“ - кауза, която има за цел да осигури безплатен интернет достъп до периодика, документи, книги, фотографии и лични спомени, свързани с историческото минало и с цел да предостави нови възможности за изучаване на битието и житието на царибродчани в различни направления. Мария Гоцева е щастливо омъжена и има дъщеря – тинейджър.

Latest comment
  • Komunisticka izmisljotina sredinom sedamdesetih za privlacenje turista. Ovo je uveo Balkanturist isto kao i sopsku salatu.

Ostavi komentar