a

Разказите на Елизабета Георгиев – „Ухания“

Гьоте е казал: “Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение”.

Уважаеми читатели, на страницата на портал ФАР отново имате възможност да прочетете още един от разказите на Елизабета Георгиев, публикувани в книгата „Бащата на Паганини”.

Четенето е сила, с която побеждаваме незнанието, скуката, тъгата… И пак ще цитираме още един голям човек, Гюстав Флобер: “Не четете както правят децата – за забавление или пък като амбициозните – за целите на обучението. Не, четете, за да живеете!”

Приятно четене!

„УХАНИЯ“

И този дъждовен ден дюлите властваха – ароматът им с дни не излизаше от стаята.

Обгърната с голям вълнен шал, тя седеше до прозореца и гледаше как дъждовните капки се свързват, как се борят помежду си и как се протягат като игриви, прозрачни червеи.

Тя искаше да се присъедини към тях и да разтегне себе си, доколкото е възможно, и по такъв начин да разреди тъгата, която лазеше навсякъде по нея. Търсеше каквото и да е, наричащо се „баба“… Чорапи, чехли, бурканчета със сладко от сливи, нежния глас, с който говореше, най-прекрасните истории…

Баба ѝ умееше и да мълчи по свой старчески, старомоден начин – разумно, с тайнствена усмивка на лицето си като прабаба ѝ Милева на снимката над стария шкаф.

До вчера всички тези неща съществуваха. Но с последния куп влажна земя, която двама неизвестни и мрачни мъже хвърлиха върху гроба на баба ѝ, отлетяха… Или не…

Тя се изправи.

Усещаше, че всеки прешлен на гръбнака ѝ пука. От рафта взе вълнените чорапи, които баба ѝ изплете два дни преди заминаването си.

Те още ухаеха на нея. Миришеха на седянките, за които ѝ говореше, на кофичките с прясно мляко, на ракия, на топъл хляб от огнището, миришеха на вълната от стана и варената царевица от гърнето….

Всяка история на баба ѝ имаше своя миризма и всички истории на баба ѝ я следваха навсякъде.

От малка тя им се наслаждаваше и ги съхраняваше в паметта си. Изтегляше най-ароматните картини от миналото и убедително ги представяше на приятелите си… Беше малък пратеник от миналото на баба… Горд пазител на уханията…

Какво ще стане, ако утре миризмите изчезнат от историите на баба?

Погледът ѝ се спря върху тайнствената усмивчица на бабината прабаба Милева…

Усмивката на баба…

Нейната усмивка…

Под пожълтялата снимка – три големи, блестящи дюли…

Ухаят …

Още по-силно прегърна вълнените чорапи …

Тук някъде е и баба …

Фотоилюстрация: Мариннгоо / Милана Виденов Миланов

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар