Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни. В християнската религия на Възкресение Христово се чества връщането на Иисус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите. На Първия вселенски събор през 325 г. е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Един от символите на Великден в Великденското яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с „Христос Возкресе”.
През последните десетина години по магазините изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменен атрибут на Великденския празник. Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре – от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър. За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.
Агнето е изключително важен символ на Великден. То олицетворява Исус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.
Подготовката за празника у нас започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна. Яйцата се боядисват обикновено на Велики Четвъртък. До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
С първото, боядисано в червено яйце, жената чертае кръст по челата на децата, та да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове – козунаци. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата – яйченик, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
Сутринта в неделя всички отиват на църква за тържествената великденска литургия. Великденските празненства продължават три дни. На празничната трапеза задължително се с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се “чукат” с шарени яйца – за здраве, след което пищно се гощяват.
Великденският поздрав е „Христос Возкресе”, а отговорът – „Воистина Возкресе”.
Портал „Фар” ви пожелава светли празници!
М.Г.
