Първият петък след Великден се нарича Благи петък, защото не се пости и на трапезата между другото се изнасят великденски яйца и козунаци. Тъкмо на този ден в царибродското село Желюша до средата на 50-те години на миналия век се провеждал голям селски събор. Това го доказват и старите фотографии, на които се вижда весела компания видно в добро настроение.
Благи петък в Желюша през 1941 г.
По думите на старите желюшани съборът на Благи петък води началото си от далечни времена, когато са се събирали в радост местните хора, гости от близо и далече. Това е бил празник, на който хората отпускали душите си, пеели и танцували. Преди Втората световна война желюшкият събор е бил един от 30-те най-големите панари в Кралстовото Югославия, вписан в църковния календар като тридневен събор.
Дойде ли ранна пролет, желюшани започвали да се стягат за събора на Благи петък. В ранния следобед на самия празник на ширинта наречена “Каракашево” започвала да свири селска музика, извивало се хоро и наставала веселба. Това бил знакът, че съборът започва.
Селото ехтяло от смях и весела гълчава. Сергиите били препълнени с храна, питиета, облекло, грънчарски и други битови изделия. За събора минавал специален влак от Ниш за Цариброд, който спирал и в Желюша. Навсякъде гости от Цариброд и околните села, от Пирот, Ниш, Лековац и други градове. Особена атракция на проявата било и подвижното кино.
Съборът се организирал и по време на войната и десетина години след нея. Тогавашните кафенета на Слава Милин и Ангел Цонев предлагали богато меню и традиционни ястия. Децата най-много се радвали на бонбоните и захарните пръчки, които специално за празника изнасяли Васил бонбонджията и Сали сладкарина. За хубавото настроение се грижили духовите оркестри от с. Грапа и с. Сливница, както и царибродските музиканти Генча (кларинет) и Гага (цигулка). Всико ехтяло от музика, а душата грабвали пъстрите носии и буйните народни хора. “Каракашево” било и място за нови познанства и срещи.
За съжаление, по заповед на тогавашната власт провеждането на събора е прекъснато към 1955 г. Повече от пет десетилетия обаче сред народа живее само хубавата приказка за този празник. През последните години хората отново се интересуват от събора и вече има инициатива за възвръщането му. Защото Благи петък не е само част от историята на Желюша, но и част от традиционните цености и корените ни.
П. Виденов
Фото: от албума на семейство Денкови и Андови
