Репортерите на Фар в с. Звонци: Броят на учениците намалява всяка една изминала година, населението живее на ръба на егзистенцията

Село Звонци е административен и културен център на Дерекулския край, принадлежи на община Бабушница и е своеобразен център на българската общност в бабушнишка община. Намира се на 34 км от Димитровград и е разположено по бреговете на Ракитска и Беринска река, а те, в центъра на селото образуват Блатъшница, която след 3 км се влива в река Ерма.

При първото преброяване след Освобождението от османското робство през 1880 г. са регистрирани 242 жители, а през 1948 г. в селото живеят 587 жители. Според преброяване на населението от 2002-ра, селото има 254 жители – 198 българи, 43 сърби, 1 мюсюлманин и 10 други, а по данните от 2011 г. в селото обитават 198 души.

В Звонци работи осмокласно училище, а на 1,5 км от селото се намира прочутата Звонска баня. В селото има църква, аптека, амбулатория… Хората от този край в миналото са били главно предприемачи, а сега изсичат гората и продават дървесина, за да прехранят семействата си. Населението е предимно в напреднала възраст, младите хора са все по-малко и по-малко. Причината за това е във факта, че в селото не съществува никаква перспектива. Условия за земеделие няма, поради планинския релеф. Пътищата са в много лошо състояние – стеснени,  с дупки.

В селото някога e съществувала земеделска кооперация „Ерма“, където са били заети около 60 души от този край. Също така работила е и ферма, както и пчеларска задруга. Имало е клон на горското стопанство Пирот, а във Ветрен планина се е извършвал добив на дървен материал. От 1925 г. до 1963 г. на около 4 км от Звонци, в с. Ракита, е съществувала мина „Ерма“, където се е добивало каменни въглища. В Звонци има аптека и амбулатория, която е част от бабушнишкия „Здравен дом“.

След Втората световна война в звонската амбулатория е работил известен лекар-специалист от Димитровград, Любомир Буба Йоцев. От 70-те години насам са работили двама лекари Георги Костов – Гоша от с. Лукавица, Димитровградско и след него Иван Виденов, който работил около 30 година. В момента в Звонци идва лекар от Бабушница, три пъти седмично.

В селото е имало две църкви – „Свето Възнесение“ и „Св. пророк Илия“. Легенда разказва, че през 1876 г. имало голямо наводнение, което отнесло църквата „Свето Възнесение“. След това, в края на ХIХ век (1895/96 г.) е построен храмът „Св. пророк Илия“.

Църквата е ремонтирана през 2006 година, а миналата година в селото бе организирано тържество по случай 10-годишнина от възнообяването й. Инициативата предприема Ценко Величков, кмет на селото. Акцията е била финансово подкрепена от Съюза на общините на Р. България, особено от община Мездра, както и от Министерството на външните работи на Р. България и някои сръбски институции и дарители. Всяка година, на 2-ри август жителите на Звонци отбелязват Илинден, патронен празник на селото.

В звонския край се намира и надалеч прочутата Звонска баня. През април месец 1904 година Младен Дилберов, който бил учител в Звонци открива с още няколко свои сътрудници минералните извори или тъй наречената Звонска баня. Банята е разположена на 680 метра надморска височина. Известна е с лековита минерална вода, с температура  29°C. Водата притежава лечебни качества и е с благоприятни ефекти върху очите и нервната система. Над банята се издига Асеново кале, свързано с много легенди.  Хотелът „Мир“ е бил тризвезден и е разполагал със 120 легла. Работи в продължение на 20 години, в периода от 1987 до 2007 г.

За съжаление в момента хотела е в окаяно състояние и никой няма представа да ли ще бъде възобновен. Оказва се, че ние – хората сме най-големите унищожители на природните ценности. Нашето отношение към природата е мерило за нашата екологична култура. Какво е нашето бъдеще, ако не се грижим за най-ценните неща, които ни е дарила самата природа? Ние сме част от нея, също както тя е част от нас. Накрая бих използвал думите на великия български писател Алеко Константинов: „Пази боже, сляпо да прогледа“ в един друг контекст, отнасящ се до отношението на нас – хората към Майката Природа.

Да продължа по-нататък за ОУ „Братство“ и да изкажа голяма благодарност до г-н Драган Иванов, директор в училището, който отдели време и внимание за портал ФАР и ни разказа различни неща, свързани с този край.

Според някои летописи, през 1860 г. в Звонци е било създадено четирикласно частно училище. През 1895 г. в махала Коняревци, в състава на Беринска и Ракитска река в Звонци е била построено първото държавно училището изцяло от камък. През 1948 г. голямо наводнение унищожава училището. През 1952 г. е построена нова училищна сграда, която е разрушена през 1979 г., докато година по-късно (1980) в Звонци се създава ОУ „Братство“, което работи до ден днешен.

През 2007 г. в училището имало 49 ученици. В момента училището наброява 30 ученици, но по думите на директора следващата година този брой ще се намали, тъй като шестима ученици от осми клас напускат училището, а първолачета най-вероятно няма да има. Общият успех на учениците в училището е много добър.

Работят 19 преподаватели, 15 от пети до осми клас и четирима учители. Децата са добри, редовни, отговорни и внимателни на часовете. Участват в състезания по различни предмети. Миналата година осми клас в Звонци са завършили трима ученици, единия от тях е записал средно училище в Лесковац, а останалите двама са в Пирот. През учебната 2016/17 осми клас са завършили шестима ученици, четирима са постигнали отличен успех, а останалите двама мн. добър. На 9 март т.г. в училището бе организирано тържество „Баба Марта в Звонския край“, по случай честване на традиционния български обичай Баба Марта.

Иванов ни разказва и как е било в неговото време и за статута на българския език в училището.

„Моят набор 64′ имаше над 50 ученици в две паралелки от пети до осми клас. Във всичките села в звонския край, сред които са Ясеновдел, Вучидел, Ракита, Нашушковица и Пресека  е имало по две смесени паралелки с по двама учители, докато в село Берин извор е имало само по един учител в паралелките и там най-ранно е закрито училището.

Що се отнася до изучаване на майчин, български език, за разлика от Димитровград, където в ОУ „Христо Ботев“ български език е свободно избираем предмет, при нас в училището е задължителен и се изучава на 2 пъти седмично. Учебниците са безплатни и получаваме ги от Завода за учебниците на Република Сърбия. Учениците се справят с българския език доколкото могат, тъй като според мен 2 часа седмично не са достатъчни за сериозно владеене на който и да е език. Българска паралелка в училището няма“, казва Иванов.

Тъй като децата, завършвайки осми клас продължават обучението си в градовете и след това остават там да работят, налага се да си поставя няколко въпроса.

Какво ще стане с този край, когато последните пазители на традициите го напуснат? Какво ще стане, когато след години училищния звънец няма вече за кого да бие? Ще се завърнат ли някога тези деца в бащината си къща?  Дали в бъдеще в омайните прелести на тази красива природа ще обитават само дивите животни?

Отговор на собствените си въпроси не мога да дам, само мога да кажа: „Жалко, наистина жалко…“

 А. Тодоров

Фото: DIP Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.