Репортерите на ФАР в село Звонци: Среща с Анджела Страхилов, ученичка на ОУ „Братство”

Към края на учебната година екипът на портал ФАР посети ОУ „Братство” в село Звонци. В рамките на посещението разговаряхме и с ученичката Анджела Страхилов, която по това време завърши осми клас, а в училището я заварихме поради тогава актуалните подготовки за полагане на малка матура.

Като една от общо тридесетте ученика, които през миналата учебна година събираха знания в звонската школа, Анджела бе част от малък клас, съставен от две момчета и четири момичета, които от 1-ви септември вече ще са ученици в друго, средно училище.

В основното училище в Звонци не съществува българска паралелка, а заедно със съучениците си Анджела е изучавала български език с два часа седмично. Любимите й предмети са математика и художествено изкуство, както и сръбски език, любовта към който, както споделя се е развила и поради умението на добрата преподавателка. Съответно с интересите си Анджела е участвала и в съревнования по училищни предмети, каквито са математика и български език, където се е състезавала на различни нива. Един от успехите, които сподели с нас е и наградата – медал, който в шести клас печели в конкурс по изобразително изкуство, а съчиненията й по сръбски език са изпращани на различни литературни конкурси.

Както каза, доволна е, че училището разполага с библиотека и компютри, с които учениците могат да си служат. Все пак, щеше да е хубаво физкултурната зала да беше по-добре оборудвана, за да могат учениците повече да работят и да научат повече неща в областта на спорта, разказва тя. Интересното обаче е, че залата в момента има стол за тенис на маса, така че децата, макар и в доста скромни условия, могат да се упражняват и в този спорт. Събеседничката ни разкри, че е участвала и в кросове, които училището организира всяка година и в които се представя доста успешно – от пети до седми клас, заемайки първо място сред момичетата.

Заедно със съучениците си Анджела е ходила и на екскурзии, в рамките на които са имали възможността да посетят различни градове в България, но и места в Сърбия, каквито са Ниш, Заечар, Гердап. Всяка година ходят и на излети, обикаляйки пеша различни предели на звонския край.

Въпреки че училището няма голям брой деца, с малко воля и тази бройка е достатъчна, за да се организират от време на време интересни мероприятия. Както узнахме от Анджела, школата редовно чества Свети Сава, а Деня на училището се отбелязва на 20-ти май всяка година със специална програма, в която самата тя участва в ролята на водещ.

Когато попитахме събеседничката ни как съучениците й и самата тя прекарват свободното си време в селото – в отговора й не чухме думи, каквито са мобилен телефон или компютърни игри.

„Излизаме навън, играем си на игрището и в природата”, разказва тя. Но въпреки да осъзнава, че хубавата природа и свежият въздух са един от ценните подаръци, които предоставя живота на село, Анджела признава, че й е привлекателна и идеята да учи в градско училище. Като основни причини за това свое желание посочва по-големите възможности, които предоставя градът когато става дума за разходки и обиколки на различни места и забележителности. Обичала би, казва тя, да имаше и повече деца в класа и в училището й, но и така както е, всичките съученици са добри приятели и добре се разбират помежду си.

За да продължи образованието си, на Анджела ще й се наложи да напусне родното си село. По време на разговора ни по средата на м. юни тя сподели, че желанието й е ако осигури достатъчен брой точки, да се запише в медицинско училище в Заечар. С преминаването в средно училище, където в различна среда ще срещне по-голям брой връстници, Анджела ще влезе в един нов свят, но смята, че може би ще й бъде трудно и необикновено само в началото, докато се запознае с новите другари и преподаватели.

Слушайки симпатичната Анджела, създадохме си впечатление, че на тази ученичка от звонското училище нищо не й е трудно – нито да става рано сутрин, за да стигне на време за училищните занятия, нито добре да се справя с всичките учебни предмети, нито пък всеки работен ден да ходи до училището пеша. Тъй като живее в края на селото, свикнала е всекидневно да изминава пътя си, което й отнема петнадесетина минути, независимо от времето и сезоните.

Разговорът с това усмихнато момиче ни остави впечатлението че, въпреки условията, в които се живее, учи и работи в селските ни общности, децата все пак са онези, които все още са запазили жизнената си радост и оптимизма.

  Д. Йеленков

  Фото: DIP Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.