Християнският свят на 25 декември (нов стил) чества Рождество Христово, Коледа или Божич, един от най-светлите християнски празници. Празникът, предшестващ раждането на Христос – Бъдни вечер (24 декември), българите наричат още „Малка, суха и детешка коледа” или „Мали Божич”.
Според Евангелито Христос се ражда в град Витлеем (провинция Юдея), с което са се изпълнили предсказанията на пророците за явяване на Месия на земята. Божият син поставя началото на новата ера и идва на земята, за да поеме греховете и да получи спасение чрез вярата в него. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Божия син.
По традиция на трапезата на Бъдни вечер се слагат само постни ястия, тъй като е последният ден от Рождествения пост. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.
Преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен “Боговица”, “Богова пита”, “Божичник”, “Вечерник”, “Светец” или “Харман”. В някои краища на България в питата се поставя паричка.
След четене на молитвата, най-възрастният стопанин разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината.
Рождество Христово (25 декември) е своеобразно продължение на Бъдни вечер. Тогава свършват Коледните пости и обядът е блажен и много богат.
На Коледа семействата се сближават, топлината в сърцата се увеличава и всички лоши спомени изчезват.
Весели празници!
Подготвил: П. Виденов
Фото: Петър Виденов
