На 17 май православните вярващи, които почитат Юлианския календар честват Възнесение Господне, един от 12-те велики християнски празници, в народа известен като Спасовден. Празникът се отбелязва 40 дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата.
Според християнските вярвания, след Възкресението си, Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си и да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден придружен от тях и Дева Мария в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва актът на човешкото спасение и Христовия път на земята. Затова денят се нарича Спасовден.
В Димитровградско Възнесение Господне се чества като именден и като патронен празник в селата Желюша, Смиловци и Моинци. С голям събор, този празник се отбелязва и в с. Градинье край манастира „Свети Спас”. Вярващите се събират и до оброчния кръст покрай бившата димитровградска казарма, възобновен преди осем години.
Спасовден е патронен празник на Белград.
Вярва се, че ако в деня на празника вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата обилна. Народа съшо казва – “Спасовкият дъжд е скъп и капката струва колкото жълтица”. Вярва се още, че в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Говори се, че на този празник излизат самодиви и русалки, така че хората могат да се възползват от лечебните им способности.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасен, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.
Празникът честват занаятчии – хлебопекари, сладкари, строители и цветари.
Подготвил: П. Виденов
Фото: Петър Виденов