Яна Стоименов, успешна шахматистка: „Работете упорито и резултатите няма да изостанат”

Яна Стоименов е третокласничка в основно училище „ХристоБотев” в Димитровград. Тя постигна значими успехи в сферата на шахмата каточлен на шахматния клуб „Цариброд”, въпреки че е само на девет години.

Както сподели пред портал ФАР, започва да изучава тайните на шахмата когато е само на пет годинки. Шахматът е спорт, който може би в днешно време не е сред най-популярните между децата и младите, но не е необикновено, че събеседничката ни се е заинтересувала от него още в ранното си детство.

„В моето семейство любовта към шахмата се предава от поколение на поколение. Най-напред шахмат играеше дядо ми, след това баща ми, по-голямата ми сестра, а сега и аз. Вярвам, че и по-малката ми сестра ще тръгне по нашите стъпки”, споделя Яна.

Тя ни разкрива, че лесно е овладяла играенето на шахмат.С първите правила се запознавала по интересен начин, чрез един вид детска игра.  Много й е помогнал баща й Роки Стоименов, голям почитател и треньор  по шахмат. От тогава, посочва Яна, за нея вече нямало препятствия, които да я накарат да се откаже от напредъка си в играта.

Най-често играе със свои връстници, но понякога показва уменията си и в шахмат партии с по-възрастни и опитни играчи. Според думите й, най-интересното в играта й е да решава различни шахматни проблеми, а трудно й е когато се изправи срещу позиция, която не й е позната.

В първи клас на основното училище Яна започва да се опитва и като състезателка в областта на шахмата. Участва в съревнования на всички равнища – училищно, окръжно и регионално, както и на първенството на централна Сърбия, на републиканското състезание, но и в различни съревнования в съседна България.

На състезанията се представя изключително добре и постига значими успехи – на окръжното съревнование в Пирот като първокласничка печели първо място, а същото постижение осъществява и следващата година. Както посочва, най-много се гордее със завоюваното второ място на кадетското първенство за момичета, което се проведе 2017-та година в Крагуевац, както и със същата позиция на Откритото първенство на България, което се състоя 2017-та в българския град Приморско.

Яна счита, че участието е най-важно, но не крие и радостта, която изпитва когато спечели медал или купа.

„Постигнатите успехи означават много за мен, дават ми воля и ме мотивират още повече да се трудя и да напредвам”, казва събеседничката ни.

Както всеки други спорт, шахмата трябва да се играе и тренира ежедневно, за да се постигат добри резултати, споделя Яна. Но, това нее единствения спорт към който изпитва интерес. Успешната шахматистка обича и волейбола и има желание да започне да тренира.

Извън спортната сфера Яна се интересува и от музика. Тази година започна да учи пиано в основното музикално училище „Драгутин Гостушки”. На въпроса ни как избра точно пианото, отговаря:

„Избрах този инструмент, тъй като още като съвсем малка гледах по-голямата ми сестра Анджела как свири на пиано на различни концерти и участва в състезания. С нетърпение очаквах деня, когато ще се запиша в музикалното училище и ще тръгна по нейните стъпки.”

Освен музикалните си изяви в самото училище, Яна се представи и пред по-широка аудитория в рамките на годишния концерт на ученици на музикалната школа „Драгутин Гостушки”, който се състоя в Димитровград на 22 декември. Тя изпълни една от любимите си композиции – „Злато мамино”.

„Бях много развълнувана и притеснена преди началото на концерта, но щом започнах да свиря – притеснението изчезна и изпълних композицията без грешка. След тази проява ме очаква и състезание, както и участие в концерт по случай 8 март”, разказва Яна и добавя, че упорито ще продължи да се упражнява и в музикалната сфера и се надява на добри постижения в бъдеще.

Както сподели, освен споменатата „Злато мамино”, най-много обича да изпълнява мелодията на „Индиянска ратна игра”, а освен това обича да слуша рок музика.

Като третокласничка в основно училище „Христо Ботев” Яна е отличничка, а любимият й предмет е математиката. Когато не се занимава с училищните занятия, шахмат или музика, в свободното си време обича да си играес по-малката си сестра Ваня. Тази учебна година намери и ново интересно хоби – фолклора. Тя стана член на местното КХД. Както посочи, има голямо желание да продължи да се занимава и с фолклор.

Като един от своите идоли посочи учителя си по пиано Саша Алексич, тъй като, както ни каза, той може да изсвири без проблем всяка една композиция. Въпреки че все още има достатъчно време да избере бъдещата си професия, в размислите за бъдещето на Яна главна позиция заемат двете й велики страсти – шахмата и музиката. Когато порасне би искала да стане известна шахматистка или преподавател по пиано, сподели тя.

На връстниците си и читателите на портал ФАР поръча:

„Никога не се предавайте, работете упорито и резултатите няма да изостанат!”

  Д. Йеленков

  Фото: От албума на Яна Стоименов

Текстът е част от проекта „Млади таланти“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Napisao/la

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Bez komentara

Ostavi komentar