VIDEO: Novosadski poljoprivredni sajam – Od traktora do začina

Novosadski sajam ide vekovima starom trasom novosadskih i futoških vašara. Prva velika poljporivredna izložba na tom mestu održana je 1923. godine, a od 1959. Novosadski sajam je u Uniji međunarodnih sajmova.
Ove godine je na njemu održan 86. Međunarodni poljoprivredni sajam, po kome je Novi Sad i najpoznatiji. Sem što je bilo svega – od traktora, do začanina, na sajmu su se u najlepšem svetlu predstavila i mlekarska i proizvodnja mesa sa obronaka Stare planine ili okoline Pirota i Dimitrovgrada.
Mlekara „Stara planina“ u Dimitrovgradu po drugi put je najbolja u mlečnim proizvodima, a Dejan Tošić iz Pirota, prvi put u proizvodima od mesa. Na sajmu, koji se održava od 11. do 17. maja učestvuje 1518 izlagača.

Novinar: Slobodan Aleksić
Snimatelj; Petar Aleksić
Montaža: Mikica Kostov
Odgovorni urednik: Petar Videov
Prodikcija: Internet Portal FAR
maj 2019

Napisao/la

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Bez komentara

Ostavi komentar