Християнският празник, предшестващ раждането на Христос, българите наричат “Малка коледа”, “Суха коледа”, “Детешка коледа” или “Мали Божич”. През този ден домовете се обхождат от момчета наречени коледари.
На снимката, която е заснета през 1942-ра година, са група малки коледари от царибродското село Желюша. Това са Предраг Йорданов, познат като Драги Къркеща, дългогодишен спедитор, Данаил Лазаров – Данча, стоматолог и Георги Йосифов – Джока Брала, пенсиониран юрист.
Според обичаите коледарите въоръжени с торбички и с дренови пръчки, тропат по вратите, влизат в къщите и пеят: «Бог се роди, Коледо». Домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница и ги посипва, а коледарчетата удрят с тоягите си на прага и благославят: «Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи». След това стопанката ги дарява с кравайчета, орехи, ябълки, сушени сливи или други благини.
Рано сутринта на този ден домакинът отсича дъбово или крушово дърво, наречено бъдник и го внася в дома си с думите «За много години». Вечерта бъдникът се запалва в огнището и се поддържа да гори през цялата нощ. Малката коледа преминава в приготовленията бъдни вечер. На трапезата се изнасят различни постни ястия. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Под трапезата се слага слама, която е символ на яслите, в които се е родил Христос. Преди да започне угощението, стопанинът поема обредния хляб, в който се намира пара и го повдига високо, благословяйки: «Ела, Боже, да вечеряме». След това го разчупва, наричайки парчетата – за дома, за Богородица и поотделно за всеки от семейството. Комуто се падне парчето с парата ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Да отбележим, че коледуването на желюшките коледари е заснел Вилко, роднина на Георги, който по това време живял в София, където работил като автомеханик. Благодарение на занаята, който му донасял добри доходи, купил си фотоапарат, с който заснемал различни събития.
П. Виденов
Фото: от албума на семейство Йосифови от с. Желюша
