Ексклузивно: Интервю с новия български посланик в Сърбия Радко Влайков

   Никога да не се прекъсва връзката с българското, с България!

   На 8 септември новоназначеният извънреден и пълномощен посланик на Република България в Белград Радко Влайков връчи акредитивните си писма на Томислав Николич, Президент на Република Сърбия. По време на разговорите президентът Николич и посланик Влайков се обединиха около мнението, че отношенията между двете страни трябва да се изграждат на прагматична база в различни сфери, а най-важната предпоставка за това е да се създава  взаимно доверие и да се загърбят предразсъдъците.

   Радко Тодоров Влайков е роден през 1956 г. в София. През 1981 г. завършва Университета за национално и световно стопанство в София и става магистър по „Международни отношения“ в първия випуск на тази специалност в България. От 1981 до 1991 г. се занимава с научна и журналистическа дейност. Посланик Влайков е дипломат от кариерата, като в МВнР постъпва след промените в България – през 1991 г. От м. август 1991 г. до м. март 1994 г. е съветник в посолството на Република България в Чехословакия, а след разделянето на страната – в посолството в Чешката република в Прага. От м. март 1994 г. до м. юли 2001 г. Радко Влайков е Говорител на МВнР. През същия период е и директор на дирекция „Информация” и на дирекция „Информация и връзки с обществеността” в МВнР. Бил е член на стотици делегации, водени от президента, министър-председателя и министъра на външните работи на Република България. Преди назначението му в Белград е Специален координатор по въпросите на публичната дипломация в Министерството на външните работи. Владее английски, немски, чешки и руски език. Посланик Радко Влайков е женен и има три деца.

   Ваше Превъзходителство, как Ви прие Сърбия и Белград в началото на мандата?

   Прие ме с хубаво време. Нека това прозвучи и в преносния, и в буквалния смисъл. След точно един месец от пристигането ми и три седмици след връчването на акредитивните писма на президента Томислав Николич, мога точно така да отговоря. За този период в многото срещи, които проведох, чувствам отлична атмосфера на откровеност и диалогичност с нашите сръбски партньори. Вече имам основания да вярвам, че българският подход за изграждане на доверие и раздяла с дългогодишни предразсъдъци среща разбиране и шанс да бъде водещият в нашите отношения.

   Как оценявате съвременното развитие на двустранните отношения между България и Сърбия?

   Като много стабилно. Все повече добросъседството и прагматичността определят много добрия политически климат на тези отношения. Ето, например, министър-председателите на двете страни Бойко Борисов и Александър Вучич са доказани политици с ярко изразена отговорност към своите държави и с ясна политическа воля за реализиране на конкретни проекти. Това прави диалога между тях резултатен. Като такъв той задава цялостната благоприятна атмосфера за интензивни и прагматични отношения между отделните министри от двете страни. А когато се стига до изпълнение на конкретните енергийни, инфраструктурни, инвестиционни проекти, това винаги е в интерес на хората от двете страни на границата. Надявам се следващите няколко месеца да бъдат преломни точно за реализирането на проекти от изброените области, подготвяни от доста години. И с несъмнена полза и за двете страни.

   Дали пътят на Сърбия към Европейския съюз може да допринесе за още по-голяма стабилност на Балканите и до каква степен България подкрепя Сърбия в тази насока?

   Категорично да. Добросъседството е в основата на философията на Европейския съюз. Често се дава примерът за това с Германия и Франция. От вековни противници и съперници, включително с много войни между тях, днес те са двигателите на Европейския съюз. Та нима омразата и взаимното недоверие между германци и французи в миналото са били по-малки, отколкото на Балканите? Ето защо България се обявява последователно за разширяването на Европейския съюз в Западните Балкани. Както задавате правилно Вашия въпрос: според нас пътят на Република Сърбия към ЕС и последващото членство в Съюза са важен елемент на стабилността в региона. България не само декларативно подкрепя членството на Република Сърбия в Европейския съюз, когато тя отговори на всички изисквания. Нашата страна вече предложи конкретна експертна помощ в преговорния процес. Нашият опит може да бъде много полезен, за да се избегнат редица проблеми, които ние срещахме в различните етапи на преговорите. И по такъв начин Република Сърбия да върви по-бързо към пълноправното членство в Съюза. Ето, това е интересът и на двете страни.

   Какво най-много трябва да свързва двете съседки в бъдещето – освен икономиката, кои сфери са най-важни за развитие на двете държави?

Хората. Отношенията между хората. Това е най-важното, което трябва да свързва две съседни държави. И особено както е между България и Сърбия, където хората сме близки по нрави, често по манталитет. Свидетел съм на интереса и желанието, с което много българи идват на туризъм и пазар в Сърбия, особено в районите близки до границата. Свидетел съм на интереса и желанието, с което много сърби идват на българските планински и черноморски курорти. Политиците и дипломатите трябва да работим за това, да се изградят най-благоприятните условия хората да могат свободно да общуват помежду си, да търгуват, да се възползват от предимствата на общи проекти в различните области. И най-ефикасно това ще бъде, когато се прилагат европейските правила. Правилата на Европейския съюз.

   Може ли да се забрави далечната история между Сърбия и България с цел по-добро бъдеще?

   По принцип историята не бива никога да се забравя. Но тя трябва да бъде онзи източник на възпитание и поуки, който да помага на страните и народите да вървят, както и Вие казвате във Вашия въпрос, „с цел по-добро бъдеще”. Днес историята трябва определено да се чете откъм поуките. В началото на това интервю разговаряхме за предразсъдъците. Именно тях трябва безвъзвратно да забравим. Понякога с огорчение забелязвам в някои сръбски медии примери точно как не бива да се постъпва. Не може в 21 век да се говори с езика на омразата. Или да се използват квалификации, които за нас в Европейския съюз са непонятни. Така се разширява пропастта между онези, които насаждат предразсъдъци и преобладаващата част от българи и сърби, които взаимно си допадат и се харесват. Ето, например, с първия вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич бяхме единодушни колко общо като обичаи, традиции, религия, темперамент, език имат нашите народи. Това имам предвид – да задълбочаваме нещата, които ни обединяват, а да оставяме в миналото нещата, които някога са ни разделяли. Или пак казвам: да забравим предразсъдъците един към друг. Ние, българите, го правим.

   Виждате ли в лицето на българското малцинство мост за общуване и сътрудничество между Сърбия и България?

   Позволете ми една шега: по начина, по който ме питате, разбирам, че четете мислите ми. Отговорът е – категорично ДА! Това е и нашата философия и нагласа в отношенията ни със съседна Сърбия. Винаги ще повтарям, че хората от българското национално малцинство са и трябва да бъдат лоялни граждани на сръбската държава. В същото време те трябва винаги да са проникнати от ясното съзнание за българския си корен. Да слушат разказите на своите родители и деди кои са и какво ги свързва с Родината. Да предават тези разкази на децата и внуците си. Да помнят във всеки миг, че са българи.

   С какви проблеми се сблъскват българите в Сърбия и от какво най-много се нуждаят?

   Преди всичко от вяра. Вярата, че да си българин не е срамно, а гордост. Вярата, че използването на българския език, обучението в български паралелки на училищата, гледането на българска телевизия е напълно допустимо и законно. Вярата, че да афишираш българския си произход и самосъзнание не е престъпление и това не се отразява нито на гражданския ти статут, нито на твоята или на близките ти работа, нито на перспективите ти. Защото Конституцията и законите на Република Сърбия разрешават това. А в 21-ви век, в модерна Европа, има много механизми за контрол за спазването на правата на официално признатите малцинства.

   Вие вече оповестихте, че на 7 октомври в Белград ще бъде организирана среща на организации, културно-информационни центрове, журналисти и медии на малцинството. За какво става дума?

   Започвам мандата си като посланик в Белград с ясното съзнание, че ще работя за единството на българското национално малцинство. Затова каня целите ръководства на всички български организации – Съвета на БНМ, ръководствата на КИЦ-Босилеград и Цариброд/Димитровград, на неправителствени организации и т.н. Освен да се запозная с всички фактори в малцинството, ще им кажа, че оттук-нататък никой няма да има монопол над малцинството. Знаете девиза „Съединението прави силата”. Ще призова към това. Българската държава е силно ангажирана и работи за интересите на всички членове на българската общност.

   Вашето пожелание към читателите и аудиторията на двуезичния портал „Фар“, и въобще към българската общност в Сърбия.

   Вашите читатели са от различни поколения. Но всеки човек има нужда преди всичко от здраве. Защото ако си здрав, ще имаш сили да правиш всичко най-добро за себе си и за близките си. Затова пожелавам преди всичко здраве. А от него идват и много сили и желание никога да не се прекъсва връзката с българското, с България!

П. Виденов