Планинарско-културните дейци от Сърбия и България са истинските посланици на своите страни, които през последни години направиха много добри неща от голямо значение за обществото. Мероприятията на юг на Сърбия и в България се провеждат с концепции и идеи, които донасят големи успехи. В основата на всичко това се намира приятелството и близостта между двата народа и двете страни, което трябва винаги да се съхранява и поддържа. Всяко едно съвместно събитие и инициятива на сръбски и български планинари е допълнителен камък, с който се усилват мостове между нашите народи и страни. Тези мостове, започнаха да строят още преди 120 години Алеко Константинов и Иван Вазов, истински народни будители, големи личности в историята и културата на България. Днес, планинарите от Сърбия и България водят своите страни на път към бъдещето и се гордеят, че са наследници на Алеко и Вазов. Благодарение на планинарите, почти напълно изчезнаха всички предразсъдъци и грешните интерпретации в отношенията между двата братски народа.
Представяме ви Цветан Цеков, планинар от София, който е с много заслуги за възстановяването и развитието на съвместни сръбско-български планинарски и културни мероприятия.
Естествено, всичко започна на международното изкачване на Руй планина, когато Цветан, популарно наричан Цецо, успя да организира българските планинари в две групи: онези, които изкачваха граничният връх Руй от българска страна (с изходен пункт в села в Oбщина Трън) и онези, които дойдоха на гости в с. Ракита – Oбщина Бабушница.
След изкачването на Руй, планинарите от България редовно и масово взимаха участие на поредица събития: изкачването на Църноок край Босилеград, зимното изкачване на връх Трем на Сува планина, есеннното изкачване на връх Соколов камък на Сува планина, международното изкачване на планините край Власинското езеро, изкачването от Сокобаня до връх Ощра чука, планинският събор на връх Морич край Власотинце. Цветан Цеков и неговите приятели бяха домакини на сръбските планинари и на техните акции на Рила, Пирин, Витоша, Родопите, Ком и извор на Нишава, Трънското и Ябланишко ждрело…
Цветан Цеков, 56-годишен дипломиран физик, който работи в частно предприятие, както и повечето българи, още от малка възраст се занимава с ходене в планини. В началото на планинарската си кериера, успешно покорява почти всички върхове в България, в летни и зимни условия, а също така участва в успешни експедиции на Алпите, Елбрус, Тйен Шен в централна Азия…
От 2010 година насам, Цветан редовно отива на планините в Сърбия и Македония, и е водач за планинари из двете страни към най-големите и най-чудесните планини и върхове в България. Той е един от най-известни и най-популарни планинари на Балканит. Цеков с весел характер, обича да пее и танцува. Водач е и в хоро! Над всичко, изключително е отговорeн като планински водач.
Г-н Цеков, защо заобичахте планините в Сърбия и нашите съвместни мероприятия? Може би по-голямо предизвикалство е да се покоряват върхове, които са много по-високи от тези на Балканите? Вие сте сега посветени към организация на съвместни прояви?
За мен „малки“ и „големи“ планини няма. Всяка планина си е сама за себе си и всяка си има собствена красота и неповторимост. И поради тази причина не е правилно да се сравняват една с друга. По-скоро е добре да се стремим да ходим на нови места и да опознаваме не само природата, но и да се срещаме с местни хора и да завързваме приятелства. Наистина, много хора покрай мен започнаха масово да посещават и участват на съвместните ни прояви с приятели от Сърбия, по специално от гр. Ниш. Това е много добре! Трябва да знаете, че планинарството е неизлечима болест. Който се е „заразил“ няма спасение. Цял живот в планините с приятели.
Кои дестинации в Сърбия са Ви любими?
Определено участвам в проявите в Южна Сърбия. Любимите ми акции са организираните изкачвания на Сува Планина и връх Трем в края на зимата. И разбира се организираното изкачване на Църноок през август месец. Всяка проява има свой собствен чар и красота. Ето сега на 4 декември ще бъде организирано изкачване на Миджор от Бабин зуб.
Планинарството в България е мнoго развито. Става въпрос за национален спорт, който е подкрепен от самата държава и има развита планинска инфраструктура. Можете ли да сравните планинарските организации в България и Сърбия.
Планинарското движение в България има дълбоки корени. Организираното планинарство у нас води началото си от 1895 година. За развитието му допринася изграждането на нифраструктура (хижи) в българските планини. Първите хижи по планините се строят през 20-те и 30-те години на ХХ век. Те се строят от любители на планината, но с финансова помощ на държавата. Като разултат сега по Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, пък и на други по малки планини, има уютни хижи, където всеки любител на природата може да се отиде.
Да, в България, наистина ми се струва, че планинарството е „национален спорт“. За това голям принос има и георгафската позиция на столицата София, където живеят 1.5 милиона души. Човек който живее в София, по цял ден вижда един голям планински масив – Витоша. Само на някакви си 15-20 км от центъра на София има планина с десетина върха над 2000 метра надморска височина. Това е интригуващо и колкото и да не си заинтересован, един ден любопитството надделява и ти отиваш да видиш какво има горе.
Какви съвети бихте дали на планинарите в Сърбия? Как планинарството в Сърбия може да достигне организационното ниво и масовост както в България.
Имаше наскоро един пример. Над село Дойкинци беше реновирано едно старо караулно помещение в планински дом. Трудно ми е да давам съвети за развитието на планинарството. Всеки трябва да извърви „своя път“ до красотата на природата, а това важи и за обществото. Ние живеем в едносвързан свят и трабва да опазим и съхраним природата, а с нея и себе си. Планинарството, това е любов не само към природата, но и към човека.
Как оценявате досегашните мероприятия в южната част на Сърбия и в България? Върху какво трябва да се сложи акцент и обърне внимание в бъдещето, обстановката да бъде още по-добра?
Тези мероприятия са много важни за хората от двете страни. Хората се опознават, стават приятели и най-важното, виждат, че между тях няма някаква съществена разлика и просто двата народа са наистина братски. Смятам, че такива прояви трябва да се поощрават и от двете страни. Имаше едно изкачване, което много ми се хареса. Съвместното изкачване на връх Руй от българи и сърби не е само изкачване на един връх, а това е визия за бъдещето на двата народа в обединена Европа. И тук е място да кажа, че такива хора, като Мирослав Докман, са необходими да създават мостове между хората.
Туризмът води до непосредствено отражение и на икономиката. Приходите от туризма са най-желаните. Това не го казвам аз, това е просто така. Разбира се потенциал още има. Промотирането на съвместните изкачвания на Руй, Църноок, Велики Въртоп и др. е реклама за тези региони. Хората от двете страни на границата започват да се интересуват и това води до увеличаване на туристическия поток, което е от полза за регионите.
Много хора не знаят, че имате произход от с. Извор край Босилеград? Не сте посещавали Извор в детството, а сега това го правите редовно?
Моят дядо по бащина линия е от с. Извор, но той с родителите си се е изселил в смутните времена и поради тази причина, не знам много. Но още от малък, дядо ми е казвал, че той е от Извор до Босилеград. Сега вече няколко пъти целенасочено посетих това село.
Можем ли да очакваме през следващите години още повече български планинари на нашите мероприятия?
Надявам се така да стане. Пример за това е съвместното изкачване на Руй. От няколко човека ентусиасти от двете страни на границата до 1600-1700 човека в последното изкачване, като за проявата се явиха не само местни хора от двете страни на границата. От България, село Ракита, дойдоха хора и от Варна, Русе, Габрово – градове, които отстоят в источна посока на стотици километри от Трън, Димитровград или Пирот.
Кои дестинации в България можете да препоръчите на вашите сръбски приятели – някой връх, планина или природна забележителност?
Аз мисля, че напоследък много сърби идват по българските планини. Разтоянието от районите на Южна Сърбия до Рила, Пирин не е много голямо. Почти няма събота и неделя, да не срещнеш сръбска група по Мусала, по Вихрен… Дори един септемврийски уикенд на Мусала се бяха събрали много повече наши съседи от Сърбия, Македония и дори Румъния, отколкото българи. Така, че за планинарите границите отдавна са „паднали“.
Портрет: Цветан Цеков – автор Ненад Александров
М. Докман
Фото: от албума на Ц. Цеков
