„Изкочи, Боже, та поможе:
куде путу путувамо, куде станю – станюваме,
по-горъ, по Бога, по нашега закона;
куде одимо се добро намѣримо.
Овдъя доядомо, у нашега помачина,
най-добръ га намѣримо;
дѣка иде и пиъ, и Бога моли, за най-добри гостъ.
Бога му даде добри гостъ коледжанье –
малко пише и се веселише,
а повече му главу размирише.
Тикье си ми най-домачинъ веселъ, та поднесенъ:
та заузви бѣле рукье, за запрѣгну свилни скути,
та бъркну у свилни джепи,
та извади кръсть дукати, та ни дари.
– Дарилъ га Господъ: Печ` лѣбъ, кантаръ сиренье,
първньа рука оратньи волове,
ягнитне овчице, козичнье козице,
телетнье кравице, ждрѣбитнье кобилкье.
– Кобилкье му бею: по полье бързи, по горе въщи;
що ги гонило утичали,
що гонили слизали.
– Стигнули Бога и свѣтего Жована – на дъло, на прѣдѣла,
дѣка дѣле сребро и злато.
Кому с` паницу, кому с` лъжицу,
на нашега домачина – кило о половницу.
– Нашъ домачинъ у радосъване малитъ воловци и новуту колесницу,
та отиде да га докара;
та не може отъ мѣсто да га покръне.
А онъ дойде на вану дъртитъ волица, с` раздуванитъ колища,
що праилъ баща му у младинъ дни;
та га докара до равни дворове,
па се опръ и у равни дворове,
та изкочи дѣда та помогну с` голѣмуту дубаню,
та га у кутъ накараше,
та се земльята потресе.
– И овая парица, що ни е нашъ домачинъ подарилъ:
ако буде цървена – цървена му пченица.
Ако буде мѣдена – мѣдени му кошаре.
Ако буде срѣбърна – сръбро му се льяло и ковало,
та му прѣзъ прагъ пръльвало,
кико околъ водице, подъ воденице, кико околъ Жовановитъ дни.
– Море речете сѣга амин!
– И овая парица: колко су у ню шарщовици, писковци,
толко му Богъ далъ – черковци, синковци –
чужъ чесъ гонили,
у чужду землю одили, ньинуту си нигдъ не оставили.
– И овая колоничка: колко су у ню зрънца – прѣмлени, прѣпрѣни – толко му Богъ далъ:
на малу ньиву – кръстци, на голѣму – стоговци.
Два ги брата здъвали, два имъ брата издавали,
двъ имъ сестре додавале – та се криви изкривували,
та не може дѣда с` очи да ги прѣгледа,
а камо ли съ дубнюту да ги прѣвърли.
– Море речете сѣга аминъ.
– И овая количанка: коя гю рука замесила,
застроила, та се заносила, та се подносила, та се остаросвѣтила;
по кумове, по старйкье по девето село, по десето;
съ църни долактеници, съ драни коньи, на синьи съдла, съ златне узде,
съ шикосане бѣслице, съ зелене здравице, съ жълте погаче;
кико риба дълбина ми, кико соколъ висина ми,
кико кукавица с` ясни гласи по зелени гори,
кико паунъ с` окатитъ перя изъ голѣмитъ градища
– па речете аминъ!
– И овдева: колко су лу влаканца, на дълго, на преко – толко су Богъ далъ:
на мало конюпнище-гръснице, на голѣмо – куповци;
та му били густи кико мъгла, тънкьи кико игле,
високи кико еле, жълти кико восъкъ,
мекьи кико памукъ, главчесте кико циганскъи тупанъ;
па вързували семе та се качили циганчетията, та зобали по ньи.
– А дѣда върльаечи, клъкаечи по ньи съ голѣмуту дубаньу, та гьи мъртви поземъ пообаралъ.
– Па речете аминъ.
– И овдева: ньивчица, у ньивчицуту – грешчица; у грешчицуту – крушчица;
у крушчицуту – люлчица; у лулчицуту – синчъкъ, кико срѣбърънъ кръстакъ.
– Баща си га прати по дълбокьитъ доловци, по бѣлобольитъ козице;
късо куче по ньега, чуло магаре прѣдъ ньега. Манарка му наруку.
Онъ не слуша бащу си, нело си вану: по студенитъ кладенци, по църноокитъ дъвойчетия,
кико що работеше баща му у младитѣ дни!
– Тъгай рипи шило на полицу, та надену шушеницу;
прѣзъ гръдицу, та гю тури у коледжанску торбицу.
– камо те, прѣбиславе* – прѣбила те майкьа у кьисало млѣко,
та да ти се дигне мъртва косъ подъ носъ,
та да не можешъ на ледъ воду да се напиешъ,
а камо ли кума у руку да цъливашъ!
* „ѣ“ се чете като „е“
* – Този от коледарите, който е носил събраното
Текстът е публикуван за първи път през 1910-та, във в-к „Нишава“, бр. 18, стр. 2-3, разказан от тогава 70-годишен дядо от с. Райна, Царибродско
Още интересни истории от миналото на Цариброд, можете да намерите в дигитален архив „Стари Цариброд“ – http://staricaribrod.org
Мария Гоцева
Фото: От албума на М. Гоцева
