Репортерите на ФАР в с. Горна Лисина: Има ли надежда за нашите села?

Село Горна Лисина се намира на северозапад от Босилеград на пътя Босилеград-Власина на 1027 метра надморска височина. Центърът на селото е отдалечен на 2 километра от регионалния път, а в състава на селото са махалите Драгойчеви кошари, Венчинска махала, Ябуче махала, Орловица, Разцепеница, Колища и Владичавци. Някои от тях са разделени на подмахали, кръстени на фамилните имена на първите жители настанили се по тези краища.

В центърът на селото са поместени обществените служби – училището, гишето на Пощата, местна канцелария, сграда за културни събития, църквата ”Свети Илия”, бивша земеделска кооперация. Жителите на Горна Лисина се занимават предимно със земеделие и животновъдство, а повечето млади хора през сезона отиват да работят строителни работи във вътрешността на страната или пък в Европа, имайки предвид че повечето имат българско гражданство.

Над селото, в местността „Градище“ са намерени останки от стара крепост и монети. Според местните предания, най-старите родове и основатели на селото са Столичани, Гмичави, Койчани, Саратлии и Моравци.

Горна Лисина се споменава в османските документи от 1576 г., в които се сочи, че Лисина е господарско село в нахия Краище, което е имало 77 ханета с 371 мъже от тях 12 цигани-християни.

Тъй като целта на визитата ни в края на учебната 2016/2017 г. беше да посетим училището, ще се спрем на темата „образование“ и хората в учебното ведомство, които всъщност са последните пазители не само на учебния процес, но и на живота в селището.

През 1860 г. е открито първото училище в Горна Лисина, чийто учител е свещеникът Грую Младенов Кумичин от рода Кумичини. През 1933 г. е построена нова училищна сграда. През 1945 г. училището прераства в прогимназия. До ден днешен в това училище се обучават ученици от първи до осми клас.

Понастоящем в това подведомствено училище на централното ОУ „Георги Димитров“ се обучават 12 ученици от първи до осми клас. Учениците са поместени в големи стаи, които имат нужда от ремонт. През зимата, която продължава до късните пролетни месеци се отопляват на печки на дърва. В рамките на училището няма столова за хранене на учениците, затова децата всяка сутрин си носят храна от вкъщи. Когато времето е хубаво се провежда физкултура в двора на училището, но игрището е в твърде лошо състояние и се нуждае от спешно от нов асфалт на настилката. До училището е поместена библиотеката, която е добре заредена с книги, от които се нуждаят учениците.

„Учениците в Горна Лисина обичат да четат, даже преди седмица една от ученичките, след като прочете „Гераците” ми казва, че произведението прочела и нейната баба”, споделя пред ФАР преподавателката по български език Дежка Георгиева.

Тя още добави, че през тази година ученичката от седми клас Андриана Борисов успешно се представи във викторината по български език, като зае второ място, докато сестра й Ивана Борисов на общинско съревнование по биология печели първо място.

Тези две сестрички, усмихнати, стройни и скромни момичета от училище до къщи ежедневно изминават едночасов път.

„Когато пристигнем у дома най-напред обядваме, след това започваме да пишем домашните упражнения, учим новите лекции, а в свободното време помагаме на родителите” – споделят Андриана и Ивана.

„Знаем да работим всичко, както къщни работи в смисъл да помагаме на мама при готвене или почистване на къщата, успешни сме и на нивата, ливадата, градините, а много се радваме и на животните”, казват сестричките.

Семейството Борисови в Горна Лисина е едно от по-заможните в селото. Отглеждат по-голям брой животни, на които децата се радват и ги хранят.

„Имаме възможност за разлика от градските деца на живо да се радваме на всяко новородено теленце и агънце, а що се касае до новите технологии не изоставаме никак в крачка и с тях”, казват сестрите Борисови, показвайки модерните телефони, на които имат интернет.

„Иска ни се да завършим висши училища, но никак няма да забравим селото и родния си праг. Доколкото животът ни отведе да живеем някъде далеч, винаги ще стремим да се връщаме в Лисина макар и за една седмица”, допълват те.

Иначе настоящите преподаватели в училището в Горна Лисина ежедневно пътуват за Босилеград, сред тях няма почти нито един от селото. Някога учителите се задомяваха в селата, където преподават, но сега не е такъв случай. Училището осигурява транспорт за учителите и те си пътуват до вкъщи.

„Лошото е, че всяка година намалява броя на учениците, остават паралелки без нито един ученик, а това повлича всичко”, казват учителите, които освен в Лисина преподават и в други подведомствени училища.

Остават открити въпроси. Какво ще се случи след години, когато броят на учениците спадне до най-ниския минимум? Къде ще учат последните ученици в планинските села в Босилеградско? Какво ще се случи с преподавателите, които са в средата или началото на работния си стаж?

Такива въпроси вълнуват и заетите, и младите семейства, които са останали на село, като последни пазители не само на образованието, но и на традиционните ценности на българската общност в селските райони.

Правим обща снимка пред входа на училището и се завръщаме в Босилеград. С дни си мислех по тези теми и не намерих отговор на въпроса има ли надежда за нашите села?

  Б. Иванов

  Фото: Dip Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.