a
 

Българският премиер Бойко Борисов поиска 30 млрд. евро за изграждане на инфраструктура в „райското кътче“ Западните Балкани

За изграждане на транспортна, железопътна и дигитална инфраструктура на Западните Балкани по приблизителна сметка са необходими 30 млрд. евро. Това обяви премиерът Бойко Борисов на откриването на третия инвестиционен форум на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕВРБ) за Западните Балкани, на който днес в Лондон се предвижда да се подпишат седем нови споразумения.

Пред инвеститори, банкери и политици от Борисов презентира карти на транспортните коридори 4, 8 и 10, както и на жп инфраструктура и подробно обясни откъде минават пътищата. Министър-председателят показа как коридор номер 10 тръгва от Азия, минава през Истанбул, София, Белград, Будапеща, Загреб, Любляна и стига до Европа, а от него по коридор 4 може да се иде и до Солун.

За сравнение, той каза, че по време на войните в региона са изхарчени около 50 млрд. евро. И обяви, че всичко може да бъде построено в следващите 7-8 години, ако има ясен план и финансиране. От думите му се разбра, че то може да дойде от банки като ЕБВР, Европейската инвестиционна банка и Световната банка, “някой грант от Юнкер, кофинансиране от държавните бюджети”.

“Когато ги има тези транспортни коридори, до всяка една столица ще може да има достъп с жп линия и магистрала и съответно интернет”, каза Борисов. Пред форума той представи Западните Балкани като “райско място за инвеститорите” и изброи “добър климат, зелени енергии, животновъдство, електроника, туризъм”. Борисов акцентира, че за дигитална инфраструктура са нужни 5 млрд. евро. После раздаде на колегите си сметките си.

От лидерите на страните от Западните Балкани – премиерите на Сърбия Ана Бърнабич, на Черна гора Душко Маркович, на Албания Еди Рама и на Македония Зоран Заев, на Косово Рамуш Харадинай и председателстващия председателството на Босна и Херцеговина Денис Звиздич, които са на форума, българският министър-председател поиска до 1 март да имат готовност да представят приоритетните за тях проекти и как искат да бъдат финансирани.

Тогава в София е председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, за когото Борисов каза, че се надява да обещае някой грант. Той покани колегите си на срещата.

“Крайно време е да говорим за цифри, срокове и кое кога ще стане”, каза Борисов. От думите му се разбра, че може да има инвеститорки интереси от Китай, Турция и Русия, но това си било “нашата Европа” и парите трябва да дойдат оттам. Той даде пример за важността на региона като обясни как при разговор премиерът на Великобритания Тереза Мей обявила, че излизат от Европейския съюз (ЕС), но не и от Балканите.

“Или финансираме и изграждаме модерни Балкани, или се подготвяме за друго. Тя войната не беше отдавна”, каза по-късно Борисов.

От своя страна председателят на ЕБВР Сума Чакрабарти каза, че трябва да се работи за т.нар. мека свързаност между страните от Западните Балкани, т.е. да се създадат необходимите условия за единен инвестиционен пазар с цел улесняване на чуждите инвестиции. Той поиска и електронна платформа, която да свързва търговските камари на страните.

Държавният министър по въпросите на дигиталната култура на Великобритания Мат Ханкок определи Западните Балкани като регион с икономически потенциал, но по думите му той трябва да бъде отключен чрез изграждане на връзки с частния сектор.

Мария Гоцева, София

Фото: Бойко Борисов, министър-председател на Р. България; официален фейсбук профил

Napisao/la

Marija Goceva je rođena 1976. godine u Sofiji, R. Bugarska. 2001. godine završava Novi bugarski univerzitet, smer „Personalizovano audio-vizuelno novinarstvo“, ali je ljubav prema pisanoj reči usmerava ka oblasti PR-a. Još kao studentkinja radi u reklamnim odeljenjima radija „Klasik FM“ i „Veselina“. U periodu 2004-2005 radi kao menadžer PR, Marketing i Reklamu za predstavnika motornih ulja Valvoline u Bugarskoj. U vode medijskih komunkacija ulazi kao ekspert PR i Komunikacije na tv-kanalu GTV i u televiziji Re:TV. Radi kao freelancer ekspert PR i Komunikacije, eksperimentišući u različitim oblastima korporativnih komunikacija – tekstopisac modnog žurnala nakita VELMAR, medijskog prikaza drugog singla rok-grupe Siluet – „Kako vrištiš“, fondacije „Petja Ivanova“ – podrška porodicama sa reproduktivnim problemima. Osniva sajt Гоцеви от Цариброд, sa ciljem da se predstavi i sačuva prošlost jedne od najstarijih caribrodskih porodica, čiji su koreni iz sredine 19. veka i čiji je potomak. Osim pisanja, njena strast je i grafički dizajn. 2013. godine završava jednogodišnju postdiplomsku obuku grafičkog dizajna u okviru programa „Ja mogu više“ Ministarstva rada i socijalne politike R. Bugarske. Učestvuje u stvaranju digitalne arhive „Stari Caribrod“ u saradnji sa virtuelnim muzejem „Caribrod“ – čiji je cilj da se omogući besplatan internet pristup periodici, dokumentima, knjigama, fotografijama i ličnim uspomenama, vezanim za istorijsku prošlost i da se pruže nove mogućnosti za izučavanje života i svakodnevice Caribrođana u različitim oblastima. Marija Goceva je srećno udata i ima kći tinejdžerku.

Bez komentara

Ostavi komentar