a
 

Почитаме Св. Св Кирил и Методий – Честит 24-ти май!

В България за първи път на 11 май 1851 г. /по стар стил/ в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен `Химъ на Св. Св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. През 1900-та Панайот Пипков създава музиката към химна.

През вековете Кирил и Методий те стават знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Под влияние на българския култ те са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел II обявява двамата братя за „покровители на Европа“.

Десетки народи, предимно в руското културно-политическо пространство през ХХ в. възприемат кирилица като писменост на своите национални езици. Сега 11/24 май се отбелязва в много държави Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий е официален празник и в Република Македония. Румънският парламент обяви със закон 24 май за Ден на българския език в Румъния. В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а в катедралата Свети Вит на Пражкия град на витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са братя византийци, родени в Солун през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи.

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени апостоли на славяните. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която служи за писменост на езика староцърковен славянски. Азбуката кирилица, създадена на основата на тази глаголица, се използва и до днес в различни славянски езици.

Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи.

Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Мария Гоцева, София

Фото: debati.bg

Napisao/la

Marija Goceva je rođena 1976. godine u Sofiji, R. Bugarska. 2001. godine završava Novi bugarski univerzitet, smer „Personalizovano audio-vizuelno novinarstvo“, ali je ljubav prema pisanoj reči usmerava ka oblasti PR-a. Još kao studentkinja radi u reklamnim odeljenjima radija „Klasik FM“ i „Veselina“. U periodu 2004-2005 radi kao menadžer PR, Marketing i Reklamu za predstavnika motornih ulja Valvoline u Bugarskoj. U vode medijskih komunkacija ulazi kao ekspert PR i Komunikacije na tv-kanalu GTV i u televiziji Re:TV. Radi kao freelancer ekspert PR i Komunikacije, eksperimentišući u različitim oblastima korporativnih komunikacija – tekstopisac modnog žurnala nakita VELMAR, medijskog prikaza drugog singla rok-grupe Siluet – „Kako vrištiš“, fondacije „Petja Ivanova“ – podrška porodicama sa reproduktivnim problemima. Osniva sajt Гоцеви от Цариброд, sa ciljem da se predstavi i sačuva prošlost jedne od najstarijih caribrodskih porodica, čiji su koreni iz sredine 19. veka i čiji je potomak. Osim pisanja, njena strast je i grafički dizajn. 2013. godine završava jednogodišnju postdiplomsku obuku grafičkog dizajna u okviru programa „Ja mogu više“ Ministarstva rada i socijalne politike R. Bugarske. Učestvuje u stvaranju digitalne arhive „Stari Caribrod“ u saradnji sa virtuelnim muzejem „Caribrod“ – čiji je cilj da se omogući besplatan internet pristup periodici, dokumentima, knjigama, fotografijama i ličnim uspomenama, vezanim za istorijsku prošlost i da se pruže nove mogućnosti za izučavanje života i svakodnevice Caribrođana u različitim oblastima. Marija Goceva je srećno udata i ima kći tinejdžerku.

Bez komentara

Ostavi komentar