Dobro posećena seoska slava Spasovdan u Smilovcima

Sadašnji i nekadašnji žitelji sela Smilovci po tradiciji su se okupili na dan seoske slave Spasovdan, ovoga puta, čini se u većem broju nego ranijih godina i u novom ambijentu obogaćenom novoizgrađenom nadstrešnicom.

Goran Tasev sa suprugom Anetom bio je kolačar seoske slave koji je tu dužnost i počast za narednu godinu preneo na Ivana Aksića i njegovom suprugu Natašu Aksić.

Službu je služio sveštenik Dragan Lazić posle čega su osveštani i presečeni slavski kolači.

Smilovčani su obeležavanje svog seoskog praznika nastavili u svojim domovima gde su im se pridružil gosti iz raznih gradova i okolnih sela.

Isti praznik obeležavaju i meštani Željuše i Gradinja u opštini Dimitrovgrad, a podsećamo da je Spasovdan i gradska slava Beograda.

Fotografije sa obeležavanja Spasovdana u selu Smilovci napravio je kolega Slobodan Aleksić Ćosa.

Slobodan Aleksić Ćosa

Napisao/la

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Bez komentara

Ostavi komentar