Агросъвети: Пролетно подхранване на пшеницата

   Естественото плодородие на почвите, в които се отглеждат земеделските култури, не е достатъчно да осигури високи и стабилни добиви. Една от по-важните агротехнически мерки е и пролетното подхранване, което трябва да се извърши до края на февруари или в началото на март.

   С пролетното торене на пшеницата се цели да се получи продукция с високо качество. Основната задача е създаване на оптимален хранителен режим, съобразен с изискванията на тази култура. Съдържанието на усвоими за растенията хранителни вещества се установява с помощта на почвени анализи. Дали трябва да се внесат малки или по-големи количества хранителни вещества зависи от резултатите на изследванията.

   Земеделците трябва да знаят, че съвременните сортове пшеница усвояват високи количества азот. От есенната сеитба до началото на братенето, тя се нуждае от малки количества азот и повече фосфор и калий. От началото на братенето до началото на цъфтежа, когато протича усилен растеж на вегетативната маса, пшеницата се нуждае от повече азот, но прекомерното азотно хранене през този период има негативни последици. Също след цъфтежа пшеницата трябва да разполага с достатъчно азот. Затова пролетното подхранване е от голямо значение за по-нататъшното развитие на тази зърнено-житна култура.

   Необходимо да се отчитат степента на развитие на посева, наличието на снежна покривка, почвеното различие и наклонът на терена. Не трябва да се подхранва при наличие на дебела ледена кора или при дебела снежна покривка на наклонени терени. На равни площи се подхранва при снежна покривка не по-голяма от 10 см. Подходящи азотни торове са амониевата селитра (амониев нитрат) и карбамидът.

   Според специалистите, при подходящо време торенето трябва да се проведе до края на февруари или в началото на март. На база на резултатите от агрохимичния анализ се определят и оптималните торови норми. При слабо запасени почви с хранителни вещества се прилагат обикновено по-високи норми и обратно.

   За общините Димитровград, Пирот, Бабушница и Бела Паланка определянето на торовите норми се извършва в лабораторията в Селскостопанската служба в Пирот. Тя установява съдържанието на азот, фосфор, калий, хумус и pH в почвата. Въз основа на резултатите се определят кои минерали липсват и кои изкуствени торове стопаните трябва да хвърлят в нивите си.

Подготвил П. Виденов

Фото: poljoinfo/Петър Виденов

Napisao/la

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Bez komentara

Ostavi komentar