Какво направи Никола Антанасов Нис с ПИЖО И ПЕНДА или защо трябва да си купим щъркел

На първи март дойде при нас една приятелка и ни донесе мартенички. Мартеничка като мартеничка, няма голяма философия: усукана прежда  (бяла и червена), някаква дреболия на края – това е! Тя ни поясни че се слага на китката на ръката и се носи докато не видим щъркел, след което се окичва на клонка на някое плодоносно дърво. Демек било за здраве и срещу уроки. Понеже много добре зная какво ми е здравето (казаха ми го лекарите), а за уроките (отдавна) няма нужда за притесняване, реших да я въобще да не  взимам.

Но, жена ми веднага грабна най-хубавата (Пижо и Пенда) и я сложи на ръката.  Казвам й – за какво ти е тази беля! Само ти пречи на китката. И кога ще видиш щъркел! Щъркелите не надничат по квартирите. Трябва да се излезе навън, а ти излизаш само по принуда: пожар, земетресение и подобни неща.

Естествено, тя ми ги струпа триста! Узнах:

  • че съм безбожен
  • че не спазвам народните традиции
  • че нямам самоуважение (това последното е точно, загубих го на сватбения ден).
  • и т.н.

Притиснат с толкова неотменими факти, аз свих плещи и млъкнах…

Мина март, мина и април, но (помислете) нито един щъркел на долетя в квартирата ни.

Мартеничката, въпреки на красотата си, все пак започна да пречи на жена ми, даже да я дразни… Подразбира се, че аз бях виновен за всичко. Моето невярване в мартеници направило уроки и заради това щъркелите ни заобикалят. Сега трябвало да предприемем мерки, за да махнем уроките.

Е, какво да се прави? Взех да свалям уроките!

Извиках няколко цирка, поговорих с няколко треньори на животни – никой нямаше научен щъркел! Варианта със зоологическата градина отпадна, защото  до нея трябваше да се отиде, тоест да се излезе от стаята.

По едно време ми хрумна да надникна в енциклопедията, може би съществува някаква алтернатива на птицата. За (голямо) щастие,  там намерих че „мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта.“ Това означаваше спасение! Същия момент се втурнах към парка, свалих клон от една току-що цъфнала слива и хукнах назад. На пътечката се сблъсках с едно учудено и лошо настроено ченге. След като ме събори на замята, обърна по корем (което ме особено изплаши) и сложи веригите на ръцете ми, то ме любезно попита каква е причината на такова безсрамно унищожаване на природата. Като му обясних положението, веднага ме пусна, а и самия отиде до сливата и откъсна едно клонче.

И така решихме проблема (тази година). За следващата давам обява: купувам щъркел, независимо от цена.

Никола Антанасов – Нис

Фото: Славиша Миланов

Napisao/la
Bez komentara

Ostavi komentar