U penziju sa sedamdeset ili kako doživeti stotu?

Ako se usvoji inicijativa za izmenu Zakona o radu, radni vek u Srbiji mogao bi biti produžen do navršenih 70 godina života, za one koji to žele, piše beogradska “Politika”.

Tu inicijativu prihvatili su eminentni stručnjaci na savetovanju o aktuelnim pitanjima savremenog zakonodavstva u Budvi. Zaposleni bi mogao da ostane u radnom odnosu još pet godina posle uslova za starosnu penziju, ako to sam želi i ako postoji potreba za njegovim radom, precizira taj beogradski dnevnik .

Predlog da radni odnos ne mora da prestane po sili zakona sa 65 godina života, već da se ta granica može pomeriti do 70. rođendana, biće upućen nadležnim ministarstvima koja su ovlašćena da Vladi Srbije predlože izmene i dopune Zakona o radu, o čemu bi na kraju odlučila Skupština Srbije.

Ta novina ne mora nužno da znači manji broj radnih mesta za mlade, ali bi u mnogim kolektivima mogla da doprinese kvalitetu rada i prenošenju iskustva i znanja na nove kadrove, niti bi se njome diralo u odredbe Zakona o penzijskom i invalidskom osiguranju, koji utvrđuje da se strosna penzija može ostvariti s navršenih 65 godina života i 15 godina radnog staža, navodi “Politika”.

Slobodan Aleksić, Beograd (izvor: Politika)

Foto: pixabay.com

Napisao/la

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Bez komentara

Ostavi komentar