Репортерите на Фар в с. Звонци: Разговор с Ненад Николов, едно невероятно благородно, умно и добро момче

В последния ден на учебната 2016/17 екипът на портал Фар посети ОУ „Братсво“, намиращо се в с. Звонци, община Бабушница. В училището работят 19 преподаватели, 15 от пети до осми клас и четирима учители, а общият брой на учениците е 30. Един от тях е и Ненад Николов, ученик от пети клас в училището. Ненад живее в село Ракита, което се намира на около 4 км от Звонци. Роден е на 16 юни 2005 г. Пътува всеки ден с още няколко деца с лек автомобил, който ги превозва до училището и след завършване на занятията, ги връща обратно у дома им. Той живее в семейство с баща, баба и по-възрастен брат Лазар, който е осми клас в същото училище, а през идващата учебна година ще продължи своето образование в някои от околните градове. Ненад е отличник, обича да чете, а разбира се през свободното си време, както и всяко едно дете обича да си играе с приятелите. Обича всички предмети, но най-много математика и български език. За България казва че е прекрасна страна, в която един ден би искал да живее.

Според думите на Ненад, той е доволен от преподавателите, за които казва, че се опитват по най-добрия начин да предадат знанията си на учениците.

„Преподавателите имат много внимателно отношение към нас и използват такъв метод на преподаване, който да е подходящ за нас, учениците. Те са изключително търпеливи и обясняват подробно, когато нещо не е ясно. Примерно, ако днес нещо учим и не го веднага разберем, на следващия ден преподавателите отново ни повтарят урока, или в предварителен час, или отделят няколко минути в рамките на редовните часове. Също така, искам да кажа, че те не са строги, а справедливи, и който каквато оценка заслужава, такава ще получи“, разказва Ненад.

Любимият предмет на Ненад е математика.

„Аз съм отличник, харесва ми училището, обичам да чета. Всичките учебни предмети са еднакво значими, но на мен най-много ми харесва математика, защото обичам да решавам задачи и преподавателката ми Биляна е много добра. Математиката развива креативността и логическото мислене. Тя има огромно приложение в днешно време и без нея може би всичко би било немислимо“.

В училището в с. Звонци, българският език е задължителен предмет и се изучава два пъти седмично. Ненад ни разказва, че обича предмета, а най-много се интересува от разкази и стихотворения.

„Българският език не е много труден. Добре се справям с занятията. Преподавателят Зоран изисква от нас да си учим уроците редовно, но ние все пак нали сме си деца и някой път, когато не сме подготвени, преподавателя ни се сърди. Но въпреки това, ние се стараем да бъдем по-добри и приемаме и уважаваме всичко, което той изисква от нас.

В учебниците има много интересни разкази, стихотворения. Любимите ми автори са Христо Ботев и Иван Вазов. В писмените задачи харесвам, когато пишем върху свободни теми и когато правим анализ върху някой разказ или стихотворение“.

Нашият събеседник ни разказва, че е ходил в България на екскурзия и че носи много хубави впечатления и спомени оттам.

„Тази година мнозина ученици от училището ходихме на екскурзия в България. Страната ми много хареса. Прекрасни впечатления върху мен оставиха Рилския манастир, природата, старите сгради и кулата в манастирския комплекс. Просто една такава красота е трудно да се опише с думи, всеки трябва да го види със собствените си очи. Там си купих и сувенири за спомен на тази прекрасна част на България. Живот и здраве, един ден когато порасна бих искал да живея там“.

Свободното си време Ненад прекарва с приятелите си, също така помага вкъщи на семейството си, а любимият му спорт е футбол.

„В Ракита имаме игрище, където играем футбол с приятелите си. Аз много обичам този спорт, а също така гледам и футболни мачове по телевизията. Фен съм на Цървена Звезда, а любимият ми футболист от този отбор е Ненад Милияш. От чуждестранните футболисти най-много ми харесват Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Свободното си време прекарвам с приятелите си. Вечерно време, предимно през уикенда ходим в една стара къща в селото, където преди време са били настанени миньори, които работеха в тези краища. Там се забавляваме, говорим, пускаме музика.

През лятната ваканция предимно съм в селото. Някой път ходим за няколко дни заедно с баща ми при един приятел в Пирот. Също така, помагам и на семейството си, колкото мога и колкото ми позволи времето. Цепим дърва, поставям огън, помагам на баба около кокошките. Имаме си и градина в която засаждаме плодове и  зеленчуци“. Обичам да ходим и в Църни връх, селото от където е баща ми. Един ден ако реша да тръгна по пътя на живота някъде в  града, ще ми бъде много мъчно“, каза момченцето.

Аз като журналист, който проведох разговора с това благородно и добро дете искам да пожелая не само на него, но и на всички тези мили човешки същества, които срещнах в училището да са добри ученици и да се сбъднат всичките им мечти, а също така изпълнен с хубави емоции и прекрасни изживявания житейски път.

 А. Тодоров

Фото: Dip Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.