Репортерите на ФАР в село Пресека: Среща с четвъртокласника Алекса Янакиев

По време на обиколката на няколко селски училища в края на миналата учебна година, екипът на портал ФАР посети и малкото основно училище в село Пресека. Освен работещите, последния учебен ден в училищната сграда заварихме малка група дечица – четирима от които ученици на различна възраст, от първи до четвърти клас, които в селската школа учат заедно, в едно и също отделение.

Сред тях бе и четвъртокласникът Алекса Янакиев, с когото поговорихме за това, какво е да си ученик в едно малко селско училище.

Като единствен ученик в четвърти клас, Алекса по това време бе най-голямото дете в училището, но и единственото, на което това беше и последната учебна година, в която ще учи в Пресека. Тъй като училището е само до четвърти клас, идващия септември, както тогава ни каза, ще продължи да учи в село Звонци, където се обучават деца до осми клас. Основното си образование в Пресека Алекса завършва като отличник.

Както и повечето деца, посочи изобразителното изкуство като един от любимите си предмети, но добави и някои от по-изисквателните, каквито са математиката и английския език. И другите предмети, според думите на малкия ни събеседник, са наистина интересни и добре му вървят, което се дължи и на умението на учителя Зоран, за когото ни каза, че преподава наистина отлично.

Когато става дума за изучаването на английски, за него се старае преподавателят Бранко, който идва от Димитровград, за да учи тукашните деца.

Споделя, че добре се справя и с българския език и смята, че нямаше да му е трудно и ако цялата програма се изучаваше на български. Българският език в Пресека се изучава с два часа седмично, при което, разказва Алекса, езика учат и упражняват чрез учене на граматика, стихотворения, четене и работене върху различни текстове на български.

Ясно е, че на децата, живеещи на село им липсва много от удобствата, които имат връстниците им в градовете. Но в замяна за автомобили и автобуси, които да ги докарват до училищата, или пък за съвременни телефони и компютърни игри, тези деца като че ли по-силно са свързани с природата и имат повече интерес за физическа активност и времето, прекарано навън. Това ни потвърди и отговорът, който получихме на въпроса има ли нещо, което в училището в момента не съществува, но според учениците би било добре да го има.

„Щеще да е хубаво, ако имахме голове и кошове в училищния двор, за да можем да играем футбол и баскетбол”, сподели той.

Единственото, което засега имат, е зелената ливадка около училищната сграда, където по време на часовете по физкултура излизат да тичат и да си играят. Гледайки ги как заедно се забавляват на зелената трева, огряни от лятното слънце, не ни беше трудно да повярваме на думите на Алекса, че в малката дружинка няма най-добри приятели, тъй като всичките много добре си другаруват помежду си.

За учениците в селските училища и летните ваканции са по-различни, отколкото за градските деца – със завършването на учебните занятия, започват други, къщни и земеделски.

„Помагам във всичко, което се работи вкъщи, чистя, ходя на нива, работя земеделски работи… Всичко, което работят майка и татко, работя и аз”, разказва Алекса и добавя, че допълнителните задължения не са му трудни, а напротив, интересно му е да се занимава с различни дейности.

Също така, не му е изморително постоянно да идва пеша на училище, дори и зимно време, когато въпреки студа и снега си остава пешеходец. Тъй като няма възможност да идва с автомобил, разходката от около петнадесет минути от дома му до училищната сграда за него е съвсем обикновена част от всекидневието.

Така и не успяхме да намерим каквото и да е в селския живот, което да затруднява Алекса. На въпроса какво най-много му харесва в училището и мисли ли, че щеще да му е по-добре в някое градско училище, без колебание ни отговори:

„Най-много ми харесва, че имаме добър учител, който винаги се грижи за нас. Не бих искал да уча в град – повече обичам селото.”

През изминалите години училището е организирало и екскурзии за учениците си, а както ни разкри Алекса, ходили са в София и в Ниш, където посетили музеи, църкви и други забележителности.

Особено силно впечатление ни остави реакцията на Алекса на нашия въпрос къде повече му харесва – в София и в Ниш, или тук, в родната Пресека. Като че ли не можа да улови смисъла на въпроса ни, или по-точно, като че ли този въпрос сам по себе си нямаше смисъл, защото отговорът може да е само един.

„Хубаво е и там, хареса ми, но там ходих на екскурзия, а тук живея”, каза ни Алекса, подтиквайки ни към размисъл за това, че децата, поне онези, с които се срещнахме в селските ни училища, гледат на света с други очи, често различни от онези на възрастните. В очите на тези деца, скромни, трудолюбиви, изпълнени с вяра и енергия, каквото и да е, родното място винаги е най-хубаво и най-мило.

  Д. Йеленков

  Фото: DIP Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.