a
 

Репортерите на ФАР в с. Долна Любата: Среща със Зоран Цветков, единствен учител, който е и местен жител в селото

Единственият учител, който постоянно живее в с. Долна Любата и там учи децата е Зоран Цветков. Учителската професия практикува от 1981 г. Тогава като млад учител започва работа в родното си село Долна Любата, където замества свой колега в болнични. След това заминава за село Доганица, сетне Плоча, Назърица, Гложие и отново се завръща в Долна Любата. През сегашната учебна година има двама ученика – единия във втори, а другия в четвърти клас. Догодина остава един ученик, защото в селото няма нито едно дете, което да тръгне на училище през следващата учебна година. Направихме един много поучителен разговор с този натрупал опит учител.

Колко често Ви питат защо избрахте учителската професия?

Това е първият въпрос, който ми задават всъщност, след като кажа какво работя. И все пак според мен хората все още някак пазят едно уважение и възхищение към учителя. Но все повече са възрастни учителите, защото за младите няма работа. Явно вече хората са свикнали с това, че един учител трябва да е над средната възраст.

Какво е да си учител в малко селце?

В малкото селце има нещо много важно, което се различава от големия град и това е, че там можеш да имаш много по-силно влияние в училище и върху децата, защото е затворена общност. Училището е един събирателен пункт на емоции, събития и всичко, което се случва в този район. Но можеш да имаш много по-голямо влияние върху случващото се и да правиш промяна. И това е всъщност нещото, което мен ме запалва и ме кара да ставам от леглото сутрин, за да отида в училище.

Как реагират децата, когато видят млад учител, имам предвид когато сте и Вие били млад и вървели по далечните босилеградски села?

Дистанцията между млад учител и ученик е много по-малка и е видимо за всички, че сме някак си по-близо едни до други. Имаме едни и същи неща, които ни вълнуват, любимите ни футболни отбори са едни и същи, слушаме еднаква музика, играли сме едни и същи игри. Има едни такива дребни неща, заради които децата те допускат много по-лесно до себе си. Естествено се получава това нещо и аз бях изненадан още от първите дни, когато влязох в училище още през далечната 1981 година. Сега пък като съм възрастен, децата у мен виждат не само приятел, а и родител и възпитател.

Какви методи използвате в преподаването си?

Аз обучавам по модела на преподаване като лидер – това е всъщност, което правят съвременните учители. Това, което съм открил и виждам, че има резултати, е честата смяна на активности – децата обичат да им е интересно и това ме провокира и мен самия постоянно да уча нови неща, за да мога да представям информацията по различен начин.

Наблягам на това всеки един от учениците ми да учи по своя начин; този, който отговаря на неговата личност. Това, което използвам най-често, са платформи, които ми позволяват да работя с ученици и родители, а също и с други учители. Това е приложение, чрез което поддържаме ежедневна връзка и споделяме какъв е прогреса и по какъв начин се случват нещата в класната стая. Заради този модел, който ползвам, едва ли има мой ученик останал само с основно образование, а повечето от тях са със средно, полувисше и висше.

Спомням си големия успех, който заедно с бившите ми ученици Цаня Цветкова, Сашо Атанасов и Сърджан Генов постигнахме на Държавната надпревара в Белград по природа и общество, изобразително изкуство и сръбски език. Тогава спечелихме три награди на съюзно ниво.

Какво не достига в образователната система и какво бихте искали да се промени?

Според мен образованието има нужда от едно основно нещо и това е свобода. Защото всеки един човек, както изглежда различно, така различно и възприема информация, така се учи. Всеки има свой начин, по който възприема знания и си добива умения. Затова вярвам, че училището трябва да е индивидуализирано – обърнато към всеки ученик, а не толкова стандартизирано и направено по калъп.

Със сигурност изкуството и спорта вървят ръка за ръка с образованието – вече има хиляди проучвания, които доказват именно, че за да възприемат и учат децата, те трябва да имат определена двигателна активност, да се развива въображението им. Изкуството трябва да бъде част от образованието колкото се може повече. Това е моето мнение, защото те просто не могат едно без друго. Също спорта е много важен. Мога да се похваля, че от Долна Любата от винаги е имало много добри спортисти и сега ги има. Няма турнир да мине без да участие на Долнолюбатски деца и младежи.

Какво е това, което един учител може да даде на децата, което те не могат да открият в интернет?

Това е различното в образованието днес. Именно, затова смятам, че самата роля на учителя леко се изменя, адаптирайки се към промените днес. Учителят трябва да вдъхнови, да изслуша, да даде съвет и по-скоро да бъде заедно с ученика по пътя към откриването на самия него. А той открие ли се себе си, вече може да почерпи информация и всичко, от което има нужда. Училището трябва да е място, в което учениците да се ориентират кои са те и каква следа искат да оставят в света.

Много хубави думи, хубаво казано, а какви са минусите?

Минусите са ясни – заплатата е малка, уважението от обществото не е такова, каквото би трябвало да бъде, мястото, което заемат в обществената стълбица. Но аз по-скоро гледам да се фокусирам на добрите страни на тази професия. Важното е какво ще направим и с какво ще допринесем за промяна

Кой е най-големият урок за Вас?

В момента през главата ми минаха много неща, но може би всеки урок, който научиш сам, който откриваш и става част от теб – той е запомнящ и наистина значим, когато ти си достигнал до него.

На това ли най-вече искате да научите учениците си?

Да, да! Защото животът се променя невероятно бързо. новите хора. Така че може би умението да си вадиш сам изводи и да се учиш сам от живота, както и да се приспособяваш в това бързо променящо се общество, е едно от най-важните неща.

Б. Иванов

Фото: DIP Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Napisao/la

Božidar Ivanov je rođen 1970. godine. Iako ekonomista po profesiji, potpuno se posvećuje novinarstvu. Novinarsku karijeru počinje u Ustanovi Centar kulture Bosilegrad u organizacionoj jedinici Radio-televizija Bosilegrad od 1998. godine, gde kao novinar-voditelj već 18 godina učestvuje u stvaranju raznovrsnih radijskih i televizijskih emisija, reportaža i intervjua na bugarskom i srpskom jeziku. Posebnu pažnju posvećuje negovanju kulture i tradicije bugarske nacionalne zajednice u Srbiji. Novinar-voditelj od 1998. do 2016. godine u Radio Bosilegradu iza koga stoje sati i sati emisija, reportaža, intervjua... Saradnik Novinsko-izdavačke ustanove „Bratstvo“ i istoimenog nedeljnika na bugarskom jeziku. Saradnik elektronskih i štampanih medija u Srbiji i Bugarskoj, a posebno Radio-televizije Fokus, Televizije 017 i Bugarskog nacionalnog radija. Član NUNS-a, dobitnik novinarskih priznanja na domaćim i međunarodnim medijskim festivalima. Učesnik na svim BBC-ovim školama i aktivni učesnik u očuvanju informisanja na bugarskom jeziku preko Komisije za informisanje Nacionalnog saveta bugarske nacionalne manjine Republike Srbije u predhodna dva saziva.

Bez komentara

Ostavi komentar