Agro-eko-tur, Vesti, Video

Ratko Ristić za FAR: Dva procenta energije više prete stoprocentnim uništenjem biodiverziteta

Od

Slobodan Ćosa Aleksić

September 23, 2019

Znanje je najveća moć. To zna Ratko Ristić, profesor i dekan Šumarskog fakulteta u Beogradu, koji na skupovima protiv mini-hidroelektrana govori najtiše i skoro bez gestikulacija i povišivanja glasa. Njegovi istupi se uprkos tome prate sa najvećom pažnjom i dobijaju najduže aplauze. To je zbog toga što se obraća snagom argumenata, znanja i nauke.

U razgovoru za FAR profesor Ristić kaže da je glavni motiv za građenje derivacionih mini-hidroelektrana interes ili pohlepa pojedinaca. Ako se ne zaustavi, nju će plaćati biljni i životinjski svet i generacije i generacije koje će doći za nama. Previsoka cena za neznatan energetski učinak od samo dva odsto energetskog bilansa Srbije.

Novinar: Slobodan Aleksić
Snimatelj: Igor Milatović
Montaža: Mikica Kostov
Odgovorni urednik: Petar Videnov
Produkcija: Internet Portal FAR
septembar 2019

Napisao/la Slobodan Ćosa Aleksić

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Bez komentara

Ostavi komentar